Gonzo from the Block и Даниел Остров са двете имена, които стоят зад DJ проекта The Skyscrapers. Началото им е колкото случайно, толкова и нарочно, защото се познават вече от 13 години, а през лятото на 2011 навръх рождения ден на Гонзо решават да пускат музика и така и до ден днешен. Движат се на границата между инди и електро, не се ограничават с един стил и са верни защитници на качествената и некомерсиална електронна музика у нас. На партитата им можеш да чуеш и издивееш на артисти като Simian Mobile Disco, The 2 Bears, Groove Armada, Daniel Avery, Claude VonStroke, Riva Star и така нататък, и така нататък…
И понеже от Dinya сме им върли фенове отдавна, решихме да ги издебнем и подложим на кратък кръстосан разпит. А за благодарност дори получихме чисто нов подкаст, който може да се чуе тук.
Познавате се отдавна и пускате музика заедно от 4 години. Приятелството пречи или по-скоро помага, когато сте зад пулта?
Гонзо: Помага, разбира се, знаем си кътните зъби и всички любими тракове.
Даниел: Понякога харесваме различни неща, което може да бъде вдъхновяващо и допълващо. По-често се пречкам, когато развличам сета с моите абстрактни отклонения. Гонзо има някакви тактики с градациите и паданията, тогава трябва да го оставя с часове… хахаха… Дали скучая? Не.
Откъде дойде името The Skyscrapers?
Гонзо: Искахме да е име, носещо духа на градската култура, и изскочи от любимо парче на любима банда – Underworld „Mmm Skyscraper I love you“.
Даниел: От липсата на такива в София. Меден рудник вeче си имат един, тъжно… хахаха. На чешки небостъргач е mrakodrap.
Какво прави едно парти наистина добро?
Гонзо: Саунд, Свобода, Момичета 🙂
Даниел: Свежите и силни партита са непредсказуеми, но общо казано съчетание от добра музика, правилните хора, топъл и як саунд.
Тайният ви музикален трак, който вдига и най-заспалата публика на крака?
Гонзо: Много са, това ни е работата, но имам един фаворит – Whitney Houston vs. Kraftwerk – “I wanna dance with somebody”.
Даниел: Нещо на Depeche Mode…хахаха шегувам се! Нямам такъв. Mоже би сега ще се зарадвам, ако някой ми пусне Detroit Swindle – “The wrap around”, за утре не знам… ще го дам на Гонзо, ако му хрумне да го метне някой път.
Групи и артисти, които следите и слушате напоследък?
Гонзо: Machinedrum, Jamie XX, Kele, Esta, Shit Robot, Redlight, Catz ’n Dogz и какво ли още не – по цял ден – от ставане до лека нощ, слушам.
Даниел: В момента не ми е период на интензивно слушане.
Преди време в едно интервю споделяте, че indie културата в България е все още в зародиш, докато на запад може да се нарече дори mainstream. Променило ли се е нещо в последно време и какво според вас липсва на indie музикалната сцена у нас?
Даниел: Ооо, пръскали сме мъдрост нещо. Хм, има много хубави неща тук, свежо мислещи музиканти, dj-и и артисти… Просто всичко е в твърде малки кръгове, не е лошо, но си е точно според това докъде сме стигнали в развитието си, иначе да, всичко се променя.
Гонзо: Дани доста добре го каза. Много на брой малки кръгове, но наистина много е радващa появата на талантливи артисти със собствена продукция.
Разкажете нещо за другия, което не знаем…
Гонзо: Дани има истинска радиостанция на средни и дълги вълни на терасата.
Даниел: Гонзо е невероятен късметлия. Има две сестри и дъщеря.
Къде най-скоро можем да чуем „небостъргачите“ ?
Гонзо: Събота, 10 октомври, клуб Жул Верн.
И един последен въпрос, но искаме честен отговор – диня или пъпеш?
Гонзо: Диня, още откакто като малък се опитваха да ме излъжат, че пъпешът е като банана 🙂
Даниел: Знам, че има човек, който не яде диня заради семките. Една бг приказка разказва за Иванчо – бостанското плашило… край спирам, вече не е смешно! Обичам диня.
Още от Thy Skyscrapers може да се чуе тук.
снимки: Добрин Кашавелов
София Хусейн за Dinya