Съществува музика, която не просто изпълва въздуха – тя раздвижва нещо в теб, задържа се в гърдите ти и те кара да виждаш света в по-наситени цветове. Звукът на ROSEYE прави точно това. Вдъхновена от соул, джаз и от ритъма на родните си страни, музиката им прилича на разговори между вътрешните истини и външната реалност – понякога нежни и търсещи, друг път пламенни и неудържими.
Най-новото им EP, Ways of Speaking, продължава авантюристичния дух на дебюта им, като същевременно се задълбочава в темите за силата на духа, свързването и радостта. С ярките си ритми и мощни емоционални вълни албумът е вдъхновяващ израз на борбеност и непримиримост – перфектна музикална покана да откриете разгръщащия се свят на ROSEYE.
Броени часове преди първия си концерт в София, разговаряме с вокалистката и мултиинструменталистка Tallulah Rose и китариста Julek Warszawski за креативните борби, музикалното израстване, духовно-политическото писане на песни и как да останем радостни в свят, който често налага обратното.
Нека започнем разговора с последния ви албум. Ways of Speaking звучи едновременно като продължение и задълбочаване на дебюта ви. Какви разговори – музикални или не – водехте като банда, докато създавахте този албум?
T: Една от основните теми за нас беше овластяването – как да превърнеш болката в нещо, което ти дава сила и смелост. Песните She Is Alive и Distance отразяват точно това: как болката, когато бъде посрещната и прегърната по правилния начин, може да подхрани дълбок растеж.
Водихме и безброй разговори за това какво означава да си жив – за любовта, чувствеността, гнева, тъгата – както в рамките на бандата, така и в личния си живот. Някои от нас обичат да се гмуркат дълбоко в тези теми, можем да говорим с часове (смее се). Албумът отразява всичко това – и красивите, и тежките, предизвикателни моменти.
Друг основен фактор, повлиял на звученето, беше желанието ни да създаваме по-ярка, повдигаща духа музика. Предишният ни запис беше по-мрачен, по-интроспективен, а този път искахме да внесем радост – както за себе си, така и за публиката. Забелязахме по време на концерти, че хората често са потопени в собствения си свят, а ние искаме да създадем повече свързаност, повече споделена енергия. Като вокалист за мен това взаимодействие с публиката означава всичко – те ми дават толкова, колкото и аз на тях. Свиренето с Candy Dulfer наистина ни показа силата на това – как нейния груув и искра въодушевяват хората.
ROSEYE са Tallulah Rose – вокали/саксофон, Julek Warszawski – китара, Kasparas Petkus – барабани, Deborah Slijkhuis – бас и Joshua Lutz – клавишни/синтезатори
Описвате музиката на ROSEYE като едновременно политическа и духовна. Как балансирате тези две сили в писането си – и защо е важно за вас да сте социално ангажирани?
T: Тези теми се появяват при нас естествено. Всички в групата истински ни е грижа за хората, за несправедливостите и за света, и непрекъснато си говорим за живота и защо се случва това, което се случва – просто се опитваме да го разберем. Всички сме доста чувствителни и политически ангажирани, а някои от културите ни носят това в себе си по наследство: Каспарас и Юлек със своите източноевропейски корени, израснали със спомена за съветското потисничество и значимостта на съхраняването и изучаването на собствената култура. Аз израснах в Шотландия, горда с културното си наследство, а историята на потисничество от страна на Обединеното кралство ме научи да се грижа за планетата и хората. А заради австралийските си корени бях възпитана със съзнание за колонизацията, за изтриването и потискането на съществуването и гласовете на коренното население.
Опитваме се да балансираме духовното и политическото – някои песни са за намиране на мир, други за ярост и разочарование, а трети съчетават и двете едновременно.
Всеки член на групата има различен музикален бекграунд и опит от други проекти, но ROSEYE звучи като едно цяло. Как постигате този креативен баланс между индивидуалната свобода и колективния фокус, особено когато композирате заедно или импровизирате?
T: Творческият ни процес непрекъснато се променя, докато растем като артисти и като приятели. Понякога върви леко, понякога има сблъсъци – но точно тези сблъсъци ни правят по-силни: учим се да слушаме, да правим компромиси и да оставяме егото настрана. Никога не е еднакво.
Julek, усещаш ли опита си от класическата музика като нещо, върху което надграждаш – или нещо, от което се откъсваш, когато пишеш и свириш с ROSEYE?
J: Франк Запа казва: „Прогресът е невъзможен без отклонение от нормата.“ В един момент разбрах, че само класическата музика не е достатъчна, за да поддържа творческата ми енергия. Като дете обичах да танцувам и да пея с концертни DVD-та на рок банди по стадиони – но това усещане беше приглушено, когато започнах класическо обучение съвсем малък. Това беше единственият начин да получа инструмент и да науча музикална теория.
Години по-късно класическата китара ми отвори вратата към Амстердам. Избрах този град съзнателно – за да уча, да се развивам в различни жанрове и субкултури и да преоткрия онова дете в себе си. Винаги съм знаел, че ще разчупя академичната рамка – просто нямах търпение да се случи.
Все още нося този класически ключ в джоба си и го прилагам в ROSEYE. Музиката ни е богата на текстури – помага ми да мисля извън рамките, и да експериментирам с всякакви китари в студиото. Концептуално и технически оставам свързан с класическата музика – но щом включа усилвателя, в стаята се появява съвсем нова личност.
Така че – да, едновременно надграждам и се откъсвам от класическите си корени. Честно ли е да кажа и двете? Благодарение на бандата мога напълно да бъда себе си.
В свят, случващ се онлайн, визуалното се превърна в ключов инструмент за разказване на истории. Как подхождате към визуалната идентичност на ROSEYE – на сцената, онлайн и във видеата си?
T: В основата си искаме да споделяме радост, да вдъхновяваме хората, но и да ги сблъскваме с трудни истини – да бъдем дръзки, шумни, рефлективни, истински и понякога дори малко глупави. Визуалната ни естетика отразява всичко това – ярка, експресивна, пълна с характер и индивидуалност. Последното ни видео беше празник на любовта, радостта и смелото изразяване на себе си в свят, който често се опитва да те направи по-малък – което само по себе си е акт на съпротива и устойчивост.
Tallulah, движиш се с лекота между текстове и инструментали, между това да водиш бандата и да се вписваш като инструменталист. Как преживяваш това двойствено присъствие на сцената – и случвало ли се е едната роля да предизвика или освободи другата?
T: Да съм инструменталист в този проект е освобождаващо за мен. Дава ми пространство да се потопя в подсъзнателни наративи, където всеки може да създаде свое собствено значение. Имам повече свобода да навляза в собствения си свят и да се откъсна от предварително зададения смисъл на песента.
Като вокалист носиш повече внимание и отговорност – носиш историята и енергийната линия на цялото шоу. Постоянно си наблюдавана, а това може да е изтощително без малки “изходи”, каквито свиренето ми дава. Свиренето също така ми позволява да изразя различна част от личността си, в сравнение с пеенето.
Какво се надявате да остане у публиката в София след концерта ви на A to JazZ – особено у хората, които ще ви чуят за пръв път?
T: Най-вече се надявам хората да бъдат докоснати – емоционално, духовно, физически, политически. Да почувстват това, което ние чувстваме, и да се вдъхновят да се вгледат по-дълбоко в собствения си живот и да се запитат какво ги заобикаля.
Този проект е истински момент на израстване за нас. Музиката, текстовете – те показват колко далеч сме стигнали. Има повече хип-хоп влияние, повече от всеки един от нас вътре в тях, по-ясна представа какво е ROSEYE и зад какво стоим. Навлизаме в нови светове и ми е любопитно до кого ще достигне тази музика.
И като заговорихме за бъдещето – следващият ви албум вече се задава. Без да разкривате твърде много – какво усещане носи новият проект?
T: Това е момент на узряване за нас. Музиката, текстовете, историите – всичко обхваща много по-широка територия. Повече от индивидуалните ни влияния изпъкват. Докосваме се до повече елементи от фънк, хип-хоп, broken beat, фюжън. Като цяло имаме по-ясна визия кои сме и какво искаме да споделим с хората. Изследваме нови територии и е вълнуващо да си представим кого ще привлекат музиката и историите ни.
И последен въпрос: диня или пъпеш?
T: Абсолютно диня.
Присъединете се към ROSEYE тази събота, 5 юли, от 19:00 ч. на фестивала A to JazZ. Входът е свободен.
снимки: Megan Simons
интервю: София Хусейн за Dinya
