Кои са B.А.М. ?
Л: Ние сме Лусиен и Джоан – артисти от Холандия. Имаме школа за танци. Работим също и като стилисти. Нашата стайлинг агенция се казва BAM (Broke Ass Millionaires) и преработваме дрехи – рециклираме, превръщаме старите неща в нещо ново.
Дж: Фокусът ни е основно стайлинг – за модни фотосесии, видеа, сет дизайн. Просто искаме да бъдем креативни.
Как започна всичко? Каква беше първоначалната идея зад Broke Ass Millionaires? И как ви хрумна точно това име?
Л: Всъщност Broke Ass Millionaires (в превод нещо като: „милионери без пукната пара“) е начин на живот, състояние на ума. Преди време имахме голяма къща, персонал, студио… но все пак се разорихме. Толкова се забавлявахме, живеехме като милионери. Но понякога парите свършват и не можете да имате всичко, което сърцето ви желае. И така ни хрумна идеята – когато нямахме никакви пари, но отвън изглеждаше, че живеем като милионери.
Дж: Сега с всички тези социални медии хората виждат само хубавите неща и си мислят: „О, колко яко, те имат всичко“. Но не виждат борбата, какво се случва зад кулисите… виждат само блясъка. Ето защо го кръстихме BAM.
Л: Запознахме се с Джоан преди 8 години. Тя е завършила моден дизайн и моят бекграунд също е свързан с модата. Майка ми беше модист и аз завърших такова училище. Свързахме се и на това ниво. Обличахме се интересно, така че хората на улицата ни спираха и искаха да се снимат с нас и постепенно дойде идеята за стайлинг агенцията. Така започна BAM като проект.
На вашия уебсайт прочетох, че харесвате персонализирането и дизайна на винтидж и стари традиционни дрехи, които откривате по време на пътуванията си по света. Какво търсите? Какво прави една дреха специална за вас?
Дж: Аз всъщност харесвам всякакви дрехи. Това, което ги превръща в специални, е това, което правите с тях. Защото понякога, когато погледнеш нещо, би отсякъл: „Не! Това не е красиво”. Но ако друг го види на снимка, ще му хареса. Това не е „бърза“ мода. Искаме да създадем алтернатива срещу „бързата“ мода, да подкрепим повече местни брандове, да рециклираме. По този начин се получава нещо уникално и може би ще помогнем на света, дори и с малко.
За съжаление днес модата е една от най-замърсяващите индустрии. В този смисъл какво мислите за устойчивата мода? Това се превърна в някаква тенденция през последните няколко години. Много марки и дизайнери говорят вече за това, но до голяма степен това е само имиджово. Кой според вас е най-добрият начин да бъде приложено на практика и как го прилагате вие лично в работата си?
Л: Това, което трябва да се запитаме, е вървим ли в правилната посока? Дали хората осъзнават какво се случва в света. Когато това се случи, тогава ще постигнем по-добър живот. Не мисля, че може да помогнете на целия свят, но може да вървите в правилната посока.
Дж: Съгласна съм. Може би големите марки наистина използват устойчивостта като вид нова „тенденция“, но всъщност носят голяма отговорност, защото много хора ги познават. И така, дори всъщност да не правят нищо, участват по някакъв начин в осъзнаването на хората за случващото се в света, защото поне говорят за това. Всеки има свой собствен път. Можете да намерите нещо добро във всичко, но мисля, че важното е да осъзнавате какво правите, да сте информирани, за да можете да направите своя избор.
Смятате ли, че в Холандия клиентите стават по-осъзнати какво купуват? Виждате ли промяна през последните години?
Л: Да, виждам промяната във всичко – от хранителните магазините, където вече може да купите веган храна, до големи вериги за „бърза“ мода като Primark, където се предлага „веган“ грим.
Дж: Може би този грим е бил веган дори преди, но сега е с етикет.
Л: Когато го етикират, хората стават по-съзнателни за него. Дори Макдоналдс имат веган меню. Холандия е малка страна, но хората се информират за случващото се.
Дж: Също така, ако имате проект, свързан с устойчивостта, може да получите субсидия от правителството. Държавата се старае да насърчава специално такива проекти.
Обнадеждаващо е, че тази промяна се случва макар и стъпка по стъпка. Документални филми като „The True Cost”, които проследяват цялата верига, по която една дреха достига до нас, са изключително важни, за да разберем, че като клиент всеки ден правим избор. Хората често казват: „Не ме интересува моето облекло“. Но това не е вярно. Ако не ти пука, ще носиш абсолютно една и съща дреха всеки ден. Всеки избира какво да облече сутрин, дори да не мисли, че го прави. Подсъзнателно избира.
Дж: Вярно е и е интересно, че споменаваш точно този филм, защото ние сме организирали прожекции именно на него. На събитието организирахме също стайлинг на място с дрехи втора употреба в стил Broke Ass Millionaires.
Л: Хората носеха и дрехи, които да разменят. Получи се естествено.
Работите в различни области – мода, стайлинг, танцова хореография. Смесвате ли всички тези дейности, или предпочитате да разграничавате проектите, по които работите? Как намирате баланс между тях?
Дж: Понякога смесваме различните проекти, по които работим, но невинаги.
Л: Да и затова се определяме като артисти. Като дете, когато бях на сцената, майка ми правеше облеклото. Тя също имаше танцова група и когато танцуваше, облеклото беше важно. И така всичко вървеше в една и съща посока. Така че, когато танцуваме, ние правим и стайлинга – това е, което ни прави Broke Ass Millionaires.
През октомври например имаше фестивал в Алмере (Холандия), казва се Skere Klere, в който участвахме. Организира се от асоциацията на магазините за дрехи втора употреба по повод 10-годишния им юбилей. Имаше модно ревю с танцьори, така че включихме всички елементи от Broke Ass Millionaires – размяна на дрехи, стайлинг, танци, работилници, където хората можеха да си направят собствено облекло. Имахме и DJ за музикалната част. Имаше фотографска изложба на известни личности от Холандия, облечени в стила на Broke Ass Millionaires. Обикновено знаменитостите носят големи марки, но не и този път. Надяваме се по този начин да достигнем до повече хора, които да осъзнаят, че не марката или цената правят една дреха, а комбинацията и креативността.
снимки: Daniel Fisker Bunde-Pedersen
Дж: Имаше и допълнителна изложбена част. На една стена, наречена „Free your Mind Wall”, поставихме карти с въпроси, на които можеше да се пише, защото искаме хората да се забавляват. Задаваме въпроси от рода на: „Кое беше най-забавното нещо, което сте правили, когато сте нямали пари?“. И всъщност получихме наистина забавни и креативни отговори.
Ще споделите ли някои от тези съвети?
Л: Аз, например, когато нямах пари, ходех в казино, където играеш веднъж и после получаваш безплатни напитки и храна.
Дж: Спомням си друг път преди няколко години, когато наистина нямахме никакви пари, но живеехме в голямата ни къща. Наистина се борехме с въпроси като „Как ще плащаме наем? Как ще живеем? Веднъж дори нямахме тоалетна хартия. И отидохме до гарата и взехме от тоалетните там. (смеят се)
Може би един ден можете да издадете книга за това с практични съвети – философията BAM.
Л: Може би някой ден… Това наистина е вид философия, защото всъщност не ви трябват много пари, за да се забавлявате или да изглеждате добре.
Освен всичко друго сте и професионални танцьори. Какво са танците за вас? Какво ви дават?
Дж: За мен това е начинът да изразя себе си, да бъда креативна чрез музика. Всъщност това, че съм креативна е това, което ме прави щастлива. Мога да бъда креативна по много начини – мода, танци, но първата ми любов бяха танците и хип-хопът. Все още ги обичам и обичам да преподавам на младите. Но сега е по-различно от времето, когато бях по-млада. Тогава исках да съм най-добрата, да постигна всичко веднага. Сега съм по-спокойна и просто искам да се насладя на страстта към танца. За мен това е първата ми любов, първото нещо, с което наистина бях креативна.
Л: Моята страст също е хип-хоп, във всяка форма. Но аз започнах не като класически танцьор, а като баскетболен фрийстайлър – комбинирайки танцови движения с баскетболна топка. Така обиколих Европа. И до ден днешен използвам хип-хоп като основа за всичко – дрехи, музика, това е моята страст. Сега например използвам хип-хоп за афротанците, които преподавам. За мен хип-хопът е живот, естествено състояние.
Посетихте София за поредица от танцови работилници. Какво е впечатлението ви от хората тук?
Дж: Ние наистина харесахме хората тук. Очевидно изглеждаме различно и се обличаме по определен начин, но ако не искаш да привличаш внимание, просто не се обличай така. Понякога директно ни спираха на улицата, заговаряха ни откъде сме и се снимаха с нас. Или пък просто ни зяпаха буквално, но това всъщност ни харесва. Защото в Холандия хората се преструват, че не те виждат. Тук хората ни гледаха, ние им се усмихваме и те ни връщаха усмивката, дори ни даваха малки подаръчета като шишенце с розов парфюм от някакъв тип на улицата.
Л: Един човек пиеше вино още сутринта, видя ни, отиде някъде и ни донесе бутилки с минерална вода, въпреки че имахме с нас.
Дж: Хората, които организираха танцовите работилници – Мария Коса и Ина, бяха също много отворени и мили, въпреки че не се познавахме преди това въобще. Казах им, че дори в Холандия, с приятелите ни, не правя толкова много неща, колкото с тях по време на престоя ни (смее се). Хората тук наистина се опитват да ни накарат да се чувстваме като у дома си. Едва 4-5 дни прекарахме тук и няма как да усетим всичко, но това са впечатленията ни.
Л: На идване от летището минахме през един квартал, който много ни впечатли и супер ни хареса. Оказа се, че там живеят предимно роми. Когато споменахме това на някои хора, те бяха „не, не отивайте там в никакъв случай, ужасно е“ и тогава усетих, че явно има някакъв проблем между българите и ромите. Искахме да снимаме танцово видео там, защото ни хареса атмосферата на мястото, напомни ми на някои квартали у дома (Суринам) с разбитите си къщи и всичко останало. Ромите са като тъмнокожите хора в някои аспекти.
Дж: Хората се опитваха да ни защитят: „О, не ходете там. Ще ви ограбят или дори по-лошо“. Може би, но няма как да знаем това.
А да не говорим, че е по-вероятно да ви ограбят в туристическия център на София, но за съжаление да – има сериозен проблем между голяма част от хората тук и ромите. Но да се върнем на изкуството и по-скоро музиката, която очевидно е важна част от живота ви. Какви изпълнители слушате напоследък?
Л: Аз работя и като музикален продуцент, така че слушам музика нонстоп. Семплирам стари неща от 50-те и 70-те години. Харесвам също така и нашата традиционна музика от Суринам от 70-те и 80-те. Хип-хоп, фолк и соул са моята първа любов.
Дж: Аз харесвам неосоул, изпълнители като Ерика Баду, Д’Анджело. Ние преподаваме на млади хора и използваме съвременна музика и това също ми харесва. Но понякога у дома искам просто да чилвам и имам нужда от по-спокойно звучене.
И последен въпрос. Какво предпочитате – диня или пъпеш?
Л: За мен диня.
Дж: Аз тогава избирам пъпеша.
интервю и снимки: София Хусейн за Dinya
