Кой е Серж Анану? Роден в Бенин и израснал в Котону сред Вуду културата и ритмите, той открива страстта си към музиката още на 13-годишна възраст, първоначално като перкусионист, преди да се влюби в китарата. Музиката му съчетава западноафрикански напеви с влияния от джаза, блуса и поп музиката. Независимо дали свири самостоятелно или с групата си, композициите на Серж засягат теми, вариращи от защитата на албиносите и правата на жените до по-широки търсения за любовта и живота.
Селектиран да участва в World Music Showcase програмата на фестивала A to JazZ, Серж става част от изтъкната група световни музиканти. Тази програма осигурява на артистите платформа, за да представят своите отличителни музикални стилове пред международна публика и професионалисти от бранша.
Присъединете се към разговора ни със Серж, за да се потопим във влиянията, вдъхновенията и стремежите, които определят забележителния му музикален път.
Израствайки сред ритмите и културата на Вуду, как това повлия на музиката и творческия ти процес през годините?
Съзнателно или несъзнателно, този аспект от детството ми неизбежно оказва влияние върху музикалното ми творчество. Освен че съм слушал Вуду ритми и песнопения от най-ранна възраст, възможността да започна да свиря на Вуду церемонии може би оказва най-голямо влияние върху творческия ми процес. По време на церемонията първо се научаваш как да поддържаш ритъма на камбаната, а това може да продължи с часове. Казват ми, че това учи на търпение и издръжливост. И след това, когато се прецени, че си добър, можеш да преминеш към друг инструмент. Затова винаги се опитвам да отделям необходимото време, когато творя.
Прекарал си значително време в изучаване на джаз в Париж. Как това формално образование промени подхода ти към музиката и кои конкретни елементи на джаза намираш за най-интересни, за да ги интегрираш в работата си?
Подходът ми към музиката всъщност не се е променил, защото във Вуду културата, отвъд нотите, музиката е преди всичко духовна. Както казваше един от моите старейшини, да свириш музика, докато някой изпадне в транс, не идва само от ритъма или нотите, а от сърцето, което влагаш в нея. Това е цял процес, а аз все още съм само чирак в тази област. Що се отнася до обучението ми по джаз, мисля, че то отвори ухото ми за други звуци и хармонии. За мен това е възможност за разкриване и свобода в света на музиката.
Как би описал музикалната си идентичност и как постигаш баланс между това да останеш верен на традиционните си корени и да експериментираш с нови музикални стилове?
Започвайки да се занимавам с музика в моята страна като перкусионист, музикалната ми идентичност бе изкована още в ранна възраст, а всичко останало е просто бонус. Основата е в мен и с нея се опитвам да изследвам други светове.
Музиката ти засяга важни социални въпроси като например защитата на албиносите и правата на жените. Защо вярваш, че е важно творците да разглеждат такива теми чрез музиката си?
Мисля, че всеки е свободен да се занимава с важните за него теми. Избрах да се насоча към тези теми, защото те ме засягат лично. Малката ми сестра е албинос, а във Вуду културата албинизмът олицетворява божеството „Лиса“. Сестра ми има късмет, че се е родила в Бенин, където хората защитават албиносите, за разлика от други африкански страни, където те са принасяни в жертва. Когато говоря за насилието над жени, това са истории, на които съм била свидетел. Мисля, че през целия си живот ще засягам важни за мен теми в музиката си, без да се страхувам, че ще ме етикетират като социално ангажиран изпълнител, защото това не е всичко, за което пея.
Кой беше най-предизвикателният аспект в музикалната ти кариера досега и как го преодоля?
Бих казал, че самопродуцирането е най-трудното нещо за мен: да композирам музиката, да я продуцирам, да я промотирам сам и да се опитвам да я защитя пред публика. Силата да продължа идва от всеки нов фен, който спечеля, от всеки човек, който си тръгва след концерт с моя диск.
Има ли съвременни артисти в Африка или в световен мащаб, с които би искал да си партнираш в бъдеще?
Има дълъг списък с артисти, с които бих искал да работя. Бих споменал Youssou Ndour, Lokua Kanza, Richard Bona, Oumou Sangaré, Angelique Kidjo, Raul Midon, Sting, Herbie Hancock, Gilberto Gil и др.
Соловото изпълнение в сравнение с това с група предлага различна динамика. Какво най-много ти допада във всеки от тези формати и как адаптираш стила си на изпълнение в съответствие с тях?
Обичам да свиря с моите музиканти заради енергията, която споделяме заедно. Когато свирим заедно, силата не идва само от мен, а от всички нас и това е магията, която обичам. В същото време свиренето сам от време на време също има своя чар. Това е един интимен момент с публиката, който ме радва също толкова много.
В скорошно интервю спомена, че работиш по третия си албум, който ще излезе през 2025 г. Ще ни споделиш ли какви теми или музикални насоки изследваш в този нов проект?
Това е албум, който ще ме отведе в посока, която все още не съм изследвал. Основата или коренът ще си останат африкански, но останалото ще запазя като изненада…
За първи път ще свириш в България. Знаеш ли нещо за страната, за фестивала A to JazZ и какви са очакванията ти за предстоящото събитие?
За първи път ще дойда в България и нямам търпение да бъда там, да се срещна с публиката, да опозная културата и да създам нови контакти.
Един последен въпрос – какво предпочиташ: диня или пъпеш?
Предпочитам пъпеш. Харесвам и диня, но тя заема твърде много място в хладилника ми.
Интервю: София Хусейн за Dinya
Снимки: Serge Ananou
