Време е да се отправим зад сцената на едно от най-значимите градски културни събития, а наш гид ще е самият основател и фестивален директор на A to JazZ – Петър Димитров. За поредна година между 4 и 7 юли Южен парк II в София ще се превърне в мащабна сцена за уърлд музика, нови български артисти и утвърдени джаз таланти с над 30 изпълнители от цял свят. Броени седмици преди началото на A to JazZ се срещнахме с Петър в един топъл неделен следобед и между няколко кафета си поговорихме как един фестивал се превърна в емблема на столицата, защо е важно да мислим за културата като част от икономиката и какво е общото между стридите и джаза.
В рубриката „Зад сцената” ви запознаваме с личностите, превърнали музиката в своя професия, без да са под светлината на прожекторите. От фестивални директори и музикални мениджъри до организатори на събития и звукорежисьори – това са хората, които създават и поддържат екосистемата около артистите, правейки музиката възможна.
Какво те вдъхнови да основеш фестивала A to JazZ и как един тромпетист се оказа по-активен не на сцената, а зад нея?
Започнах да се занимавам с фестивали още докато бях студент – координирах два фестивала за поп музика тук, в България. Професионалният ми път се развиваше в няколко основни посоки. Свирех в два от големите частни оркестъра в България. Oт друга страна, имах възможност да работя в света на медиите няколко години – първо в БНТ, а после получих покана от Ники Кънчев да се присъединя към неговия екип в Дарик Радио. Заедно с него в продължение на три години имах музикално шоу, което ми даде журналистическия нюх – да гледам от различни ъгли на една и съща тема.
През 2006 започнах да ръководя и медийния фестивал в Албена, който към онзи момент беше най-голямото международно медийно професионално събитие в Югоизточна Европа въобще. В онези години започна да се развива и новата вълна фестивали – Каварна, Бургас. Това ми даде тласък и вдъхновение да създам нов модел фестивал на фона на залязващия интерес към джаз музиката. Към 2009-2010 концертните зали ставаха все по-малко, намаляваше тяхната публика, а и ставаше все “по-пораснала”. Осъзнах, че е важно да представим джаза по нов начин пред публиката, за да може тя да го припознае отново. Фокусът на A to JazZ винаги е бил младата публика и именно тази, която не е толкова заинтересована – тоест да привлечем новa публикa към джаза. Започнахме в малката Докторска градина. Знаете, с може би 1000-1500 души за трите фестивални дни. 13 години по късно имаме над 60 хиляди души публика за четирите дни. A to JazZ се утвърди като един мащабен градски фестивал. Ние го наричаме фестивал за градска култура, защото освен джаза, импровизационната музика, а отскоро и уърлд музиката, представяме и различни сегменти от градското изкуство.
снимка от A to JazZ: Bobo & the Gang на сцената
Какви бяха предизвикателства през първите години на създаването на фестивала A to JazZ и как ги преодоля?
Бяха толкова различни и незначителни от гледна точка на това, че имахме страшно много енергия да ги преодоляваме без много, много да го мислим. Когато започваш и изграждаш нещо, има много силна романтична страна и вяра в силата на духа.
Години по-късно отговорностите стават все по-големи и много по-тежки. Предизвикателствата стават по-осъзнати и това всъщност прави работата изключително отговорна и стресова, защото вече гледаш от много повече ъгли една ситуация, отколкото преди години. Основният екип се запази през годините и благодарение на високия му професионализъм фестивалът ни е това, което е.
снимка от A to JazZ: Фестивалът от птичи поглед
Фестивалът включва различни платформи като Music Talks Conference и World Music Showcase. Разкажи ни за значението на тези платформи за мисията на фестивала?
Ставайки член на Европейската джаз мрежа (това е асоциацията на всички джаз фестивали и организации в Европа с над 300 члена, грижещи се за популяризирането на джаза), разбрахме, че българската сцена не е толкова добре свързана с европейската. Затова и посветихме последните няколко години на създаването на конференция, която стартира като образователен модул за млади професионалисти артисти за тяхното обучение в сферата на музикалния бизнес. За нас беше важно да помогнем на младите музиканти да бъдат конкурентоспособни на своите колеги в Европа и да им помогнем да се доближат до международната сцена, да имат онези ключови знания, които са извън свиренето. Да могат сами да се менажират и продуцират. Докато схванат как работи музикалният бизнес, докато си помогнат сами да израснат, за да могат да си позволят да имат после официален представител, агент и т.н. Но трябва да си някой вече. А за да станеш някой, зависи само от тебе и от късмета, разбира се. Това беше първоначалното предназначение.
снимка от A to JazZ: Music Talks Conference
Влизайки в различни организации като Европейската фестивална асоциация Yourope и Европейската шоукейс платформа за уърлд музика Upbeat, решихме, че е време да преформатираме конференцията в пълния ѝ мащаб и да включим и шоукейс модул, добавяйки още по-сериозна заявка за професионализация на сектора у нас.
Защото, живеейки в нашата среда, ни е почти невъзможно да работим нормално. Но средата я създаваме ние. И независимо от това какво се случва на нашия местен затворен, но много жив пазар, целта е да станем по-конкурентоспособни и да привлечем чуждестранна публика към нашите продукти. Икономика на културата е една тема, която никой не засяга в дълбочина, и събирането на данни не само по отношение на икономически показатели, ами и какви са обществените функции на всяко едно културно събитие въобще като дефиниция. А това директно кореспондира с качеството ни на живот.
снимка от A to JazZ: Music Talks Conference
Как можем да подобрим конкурентоспособността на нашите културни продукти и да привлечем чуждестранна публика?
Става въпрос и за културна дипломация. Говоря за значението и влиянието на България като страна, която произвежда културни продукти. По какъв начин тя ги изнася? Защото привличането на публика е всъщност износ на продукта, нали така? А и разкриването на огромния потенциал на културните събития като икономически фактори въобще. Все още културата като сектор не се възприема като реална част от икономиката. От нея не се събират и изискват данни за разлика от енергетиката например. А културата е измерима, напротив. Но тя не присъства, защото при нея особеното е, че има измерими и неизмерими фактори.
Ако сложите две пейки и един красив фенер в някой изоставен парк, нищо друго, и хората ще оживят сами мястото. Хората сами си променят градската среда. Същото е и с културата. Днес Южен Парк 2, нашият фестивален парк, е оживено място, където хората идват със семействата си, с децата си, с хамаци, с книги, разхождат кучетата си, правят си семейни празници и т.н. Тоест ти вече имаш ново културно пространство в София.
Измеренията са широкообхватни и са свързани със съпътстващи дейности, които не се отнасят само до връзката артист публика. Трябва да имаме много ясен ангажимент и план какво правим утре, какво правим вдругиден. 50% от това, ако не и повече, зависи от средата, която включва и наредби, и институции, и диалога ни с тях.
снимка от A to JazZ: Фестивалният парк
Какъв съвет би дал на младите музиканти и културни предприемачи, които искат да се наложат в сферата на музикалните фестивали?
Първото нещо е идеята и тя да се превърне в концепция въобще. След това идва въпросът обаче никога да не изгубваш фокус независимо колко се разраства едно събитие.
При A to JazZ фокусът винаги е бил музиката и сцената. Всичко останало е съпътстващо, допълнение към това преживяване. И това създаде навици у нашата публика да има отношение към този фестивал – емоционално и отговорно. Миналата година направихме голямо социологическо проучване и видяхме какъв реално е профилът на публиката ни. Хора, които ходят редовно на културни събития, купуват си билети и са активна част от обществения живот. Което означава, че аудиторията ни не е случайна и това е истински фестивал.
снимка от Sofia from Sofia: Jacob Collier на сцената
Ние създаваме нужда, привличаме нови хора, даваме им един продукт, който цялостно е на много високо ниво. И хората го припознават, започват да го обичат, защото си им създал цялостна среда. Резултатът е, че джазът и свързаната с него музика започва да се търси благодарение на активността на всички артисти от сцената. Джазът стана модерен. Не казвам мейнстрийм – той никъде не е по света. В Ню Йорк също не е, въпреки че им е народната музика, образно казано. Там обаче хората знаят каква стойност има той в тяхната история. Както ние знаем ръченицата или копаницата каква стойност имат като история в нашата култура, нали.
снимка от Sofia from Sofia: Jazzmeia Horn на сцената
С възхода на цифровите платформи и стрийминга на живо, обмислял ли си възможността A to JazZ да интегрира онлайн стрийминга, за да достигне до глобална аудитория?
Не вярвам в онлайн стрийминга през лятото. Но шоукейс концертите се записват и се качват в нашата видеоплатформа, защото е важно тези артисти да достигнат до максимално много хора.
Как избираш изпълнителите и групите, които ще участват на фестивала? Какво е важно за теб при селекцията?
Нямам строго определени търсения, но се старая програмата да бъде подредена от гледна точка на обхвата на това необятно понятие, наречено джаз. От класическите форми на джаза като трибют проектът McCoy Tyner Legends до новите музикални течения, представени от дуото KNOWER в тазгодишната програма. Ще имаме възможност да чуем и несравнимата Cyrille Aimée, която ще представи най-новия си албум à Fleur de Peau, както и откритието на полската джаз сцена Kinga Głyk със своя пети албум, продуциран от основателя на Snarky Puppy Michael League.
снимка от Viktor Hlavatovic: Cyrille Aimée – една от тазгодишните хедлайнери
От началото на фестивала представяме приоритетно и млади артисти дебютанти, задължително новите имена в джаза, бъдещите звезди. Хората имат нужда от нови неща. Важно е да се възпитава нова публика и тя да бъде любопитна, да е готова да чуе нещо непознато.
Всеки един артист от програмата ни е лице и душа на своята музика като неин носител и създател и респективно на част от огромната душа на A to JazZ фестивала. Тук става въпрос за една емоция, за една магия, за една любов, която никой друг не може да обясни.
Като артистичен и програмен директор на фестивала сигурно може да споделиш епични истории зад кулисите. Коя е най-изненадващата част от работата ти, за която хората не подозират?
Една случка, за която се сещам, е Ilhan Ersahin, чийто полет вместо в София, кацна в Истанбул – имаше големи летищни стачки тогава. Това става в 14 часа на обяд в деня на концерта му. Успя да дойде сам от Истанбул до границата с такси, а кола на Турското посолството го чакаше и ни го докара. Точно в 19:30 беше в бекстейджа. В 20:00 започна концертът без саундчек. Уникален концерт се получи.
снимка от A to JazZ: Ilhan Ersahin на сцената
Имали сме артисти и официални гости, които толкова се забавляват на джем сешъните ни, че не можем да ги закараме после по хотелите. Даже се е случвало да ги прибираме по няколко пъти и те след това да се върнат на сешъните сами с такси.
снимка от Sofia from Sofia: Cory Henry по време на джем сешън
И на следващия ден успяват ли да си хванат полетите?
Някои да, други не (смее се). Но, както казах на един гост, който си изпусна самолета, защото се беше прибрал в 6 сутринта за пръв път от 30 години: “Наслаждавай се, случва се, животът е да се живее”.
Хора, ситуации, появяват се – няма как да не се справиш с тях. Ако отделните хора от екипа не могат да решат самостоятелно един казус или неговото решаване зависи от много други хора по веригата, свикваме “съвета на старейшините”. Дзън по радиостанцията и след три минути сме в офис-палатката отзад. Обсъждаме, взимаме решение и приключваме. Страхотен екип, на който мога да разчитам винаги.
Но истината е, че, пак казвам, не искам да си ритам късмета, но ние сме много големи късметлии. Може би, защото си зареждаме пространството с добро отношение и любов.
снимка от A to JazZ: Петър с фестивалния екип
Ако не беше музиката под една или друга форма, с какво друго щеше да се занимаваш?
Музиката е зрънцето, което е в основата на почти всички неща, през които минах.
Преди 10 години исках да живея на морето, да имам лодка, да стана рибар. Минах го този период, но сега пак се завръща. Само че вече си се представям като един по-улегнал рибар, спокоен и помъдрял. И другото нещо, което всъщност искам, е да направя една будка за стриди. Защото в България, както беше джазът, така и стридите не са много популярни, при все че си ги произвеждаме вече тук. Но трябва някой да ги опакова, да ги поднесе, така както стана с джаза преди 13 години. Опаковката и концепцията са всичко.
Последен въпрос – какво предпочиташ: диня или пъпеш?
Разбира се, че диня на първо място. Защо? Защото е много по-свежа, по-ефирна и лесно се съчетава с най-различни други вкусове. Динята си е номер едно!
Интервю: София Хусейн за Dinya
Снимка корица: A to JazZ
