Нубaя Гарсия бързо се издига на британската и световната джаз сцена след дебютния си миниалбум Nubya’s 5ive, чието цялостно винилово издание бива разпродадено за един ден. Започва да се занимава с музика на петгодишна възраст, а от десетгодишна се фокусира върху саксофона и завършва джаз свирене в консерваторията Trinity Laban в Лондон. Повлияна от Декстър Гордън, Сони Ролинс и Джон Колтрейн, Гарсия не се страхува да съчетава джазa с различни жанрове. Това, което я отличава, е способността ѝ да вплита ритми, почерпени в еднаква степен от класическия соул, R&B и реге/дъб, демонстрирайки синтез отвъд традиционните джаз влияния.
През 2018 г. нейният сингъл When We Are изследва сливането на джаз и електроника. Забележително е, че тя свири в пет песни от компилацията на Brownswood за новите лондонски джаз герои We Out Here и получава наградата на радиостанцията Jazz FM за пробив в Обединеното кралство, последвана от наградата за джаз акт на годината в Обединеното кралство през 2019 г. През 2020 г. дебютният ѝ албум Source, издаден от Concord Jazz, получава признание и от двете страни на Атлантическия океан. През 2021 г. тя е обявена за най-големия талант сред тенор саксофонистите от списание DownBeat, получава наградата „Джаз инструменталист на годината“ на Parliamentary Jazz Awards и печели номинации за различни престижни отличия, включително Mercury Prize за албум на годината във Великобритания.
След концерта ѝ на Белградския джаз фестивал се срещнахме и разговаряхме за значението на общността и за историите, които се стреми да споделя чрез музиката си.
Kак се чувстваш след концерта? Уморена, предполагам? Има ли някакво друго чувство?
Нубая: Развълнувана съм. Това е по-добър начин човек да каже, че e изтощен. Не, шегувам се, винаги след концерт се чувствам в добро настроение и пълна с живот. За мен е чест да свиря с групата си.
Как искаш да се почувства публиката след концерта ти?
Нубая: Развълнувана и пълна с живот! Надяваме се, че когато някой дойде на наш концерт да може за момент да си почине от живота и просто да отиде в един друг свят, в който няма думи, които да ти казват какво да правиш, как да се чувстваш или как да мислиш. Да можеш да бъдеш 100% свободен във всичко, което може да ти хрумне.
Това ли е начинът, по който подхождаш и към правенето на музика, като изразяване на свобода?
Нубая: Опитвам се.
Имаш ли някакви ритуали преди да започнеш творческия процес или когато имаш нужда от вдъхновение?
Нубая: Вдъхновението за мен идва от много различни места. Обичам да ходя по галерии, да чета литература, поезия. Обичам да ходя на концерти на други музиканти изпълняващи всякакви стилове. Обичам да пътувам. Обичам да бъда с моята общност и моите приятели и да готвя и т.н. Знаеш ли, човек може да почерпи толкова вдъхновение от много различни области на живота, ако го търси, ако е отворен към него. Човек трябва да се научи да е отворен към света.
Какви истории би искала да разкажеш с музиката си?
Нубая: Добър въпрос. До този момент това са историите от живота ми, как опознавам коя съм в този момент – 30-годишна жена, 30-годишна чернокожа жена, израснала в Лондон. Историите са представяне на това коя съм аз, кои сме ние като общност – хора, които приличат на мен и звучат като мен, изучаване на моята история, историята на семейството ми и коментар за това, на което съм изложена, какво искам споделя. Този разказ винаги се развива и винаги прераства в нови пространства и нови идеи.
Страхотно е как ти и другите изпълнители от новата джаз сцена в Източен Лондон като Теон Крос се подкрепяте един друг. Срещнахме се с него преди известно време и си говорихме именно за това колко силно се подкрепя тази общност. И как не става въпрос за това да бъдеш преди другите музиканти, а да те радва техния успех…
Нубая: Ние сме израснали заедно. И да, вероятно ни радва повече от нашия личен успех.
Как мислиш, откъде идва това?
Нубая: Идва от това, че споделяме един опит. Много от родителите ни са имигранти. Но също така сме имали привилегията да израснем в Лондон и да имаме много повече възможности от хора от други места и да се запознаем с много различни видове музика. Да се занимаваш с джаз като тийнейджър е някак странно, рядко се случва. Ние се запознахме в младежката организация Tomorrow’s Warriors. За мен лично, защото аз съм от Карибите, карибската култура е огромна част от живота ми и искам музиката ми отразява това . Открих тази общност – има много деца на емигранти от Карибите, както и толкова много други общности от толкова много други части на света.
Така че когато стане дума за този общ бекграунд, който имаме веднага се разбираме и си казваме: „О, да, да, родителите ми правят това и това“ или „Да, правехме това като бях малка“ или „Уау, знаеш тази мелодия, лудница „, разбираш ли? Така че да, опита и любовта към културата, която познаваме и обичаме по много различен начин, отколкото ако бяхме израснали на Карибите и откриването на тази култура е нещо, което споделяме. Много се старая да бъда по-въвлечена в това. Да усетиш, че общността около теб те приема, те кара да се чувстваш по-малко изолиран като тийнейджър, който обича джаз и реге, дъб и garage, дръм’н’бейс и грайм. Всички тези неща те карат да се чувстваш като у дома си.
Когато композираш едно произведение, как разбираш, че е завършено?
Нубая: Никога не се знае. Аз поне не знам!
Как разбираш тогава кога да спреш?
Нубая: Това е големият въпрос, нали? Все още променям по нещо, e не точно в този момент, но да, нещата се развиват. Например последното парче от концерта беше част от вече съществуваща мелодия. Ние оправяхме звука и то просто се разви, някак си се случи. Казах си, „добре, нека просто опитам нещо“ и то се разви. Мисля, че не е нужно да спираш, ако не го искаш. Ако пък искаш, просто спираш, това е. Аз се опитвам да работя по този начин. И понякога оставяш нещата за няколко години, просто ти липсва следващото изречение в момента. Аз ги слагам в едно чекмедже и по-късно се връщам към тях, когато търся част за някакво парче или нещо друго и хоп, ето го!
На сцената много добре се виждаше, че ти и музикантите се забавлявате много. Публиката може да усети синергията между вас и въодушевлението. Като стана дума за това, как успя да намериш своите музиканти, своята група, своите хора?
Нубая: Израснах с много от тях. Лондон е голям град, но също така е едно село – всеки познава всеки. Виждаш някой да свири и си казваш: „Онзи музикант няма да може да свири на този концерт, дай да видя дали мога да намеря някой друг“. И тогава този някой друг просто пасва и се получава такъв споделен опит. Но най-общо бих казала, че са музиканти от моята общност.
Умееш ли да създаваш музика, когато си на турне? Напълно нова музика.
Нубая: Понякога. Целият този албум например е написан по време на турне. Сега опитвам различен подход – да съм вкъщи и да пиша.
Стигнахме и до последния ни въпрос. Какво предпочиташ диня или пъпеш?
Нубая: Диня! 100%. Любима ми е. Обичам и пъпеш, но динята е по-добра.
интервю и снимки: София Хусейн за Dinya
