Зад Сцената: Мартина ван Нюланд

В най-новата ни рубрика „Зад сцената“ ще ви запознаем с личности, превърнали музиката в своя професия, без да са под светлината на прожекторите. От фестивални директори и музикални мениджъри до организатори на събития и звукорежисьори – това са хората, които създават и поддържат екосистемата около артистите, правейки музиката възможна.

Първият ни гост е Мартина ван Нюланд, артистичен директор и програматор на фестивала Music Meeting (Неймеген, Нидерландия). Богатият й професионален опит се простира от ръководенето на фестивалите Gardens of Sounds и JazzArt (Катовице, Полша), до работата й за международни събития и организации като Womex и Europe Jazz Network.

След присъединяването си към фестивала Music Meeting през октомври 2022 г., Мартина се фокусира върху кураторството на интердисциплинарни проекти, привличането на по-младата публика и превръщането на фестивала в още по-достъпно място за всички. Нетърпеливо се впускаме в разговор за визията й за Music Meeting, подхода ѝ към програмирането и размислите ѝ за тазгодишните предизвикателства и успехи на фестивала.

Тазгодишното издание на фестивала „Music Meeting“ вече е зад гърба ти, би ли споделила някои акценти и впечатления за събитието? Как тази равносметка се отразява в по-широката ти визия за бъдещето на фестивала?

Това е много важен въпрос, дълбок и проницателен. На първо място, имахме най-доброто доказателство, че изменението на климата през XXI век е реално и може да повлияе на нашия фестивал. Още преди време обмисляхме преместване на закрито, защото зависимостта от времето може да бъде огромен риск. След като преживяхме гръмотевична буря тази година, все пак имахме късмета да продължим събитието след няколко часа прекъсване. Не претърпяхме големи щети или огромни финансови загуби поради отмяна на събитието или повреди на терена. За щастие не рискувахме здравето или живота на публиката. Въпреки това виждаме, че хората изчакват с решението си да посетят събитието до последния момент. Неразполагането с бюджет за хедлайнерите е друг проблем. Когато изграждането на фестивален терен е основен разход, а бюджетът на програмата не е пропорционален, фестивалът е изправен пред друг риск. Въпреки това хедлайнерите в днешно време също не гарантират публиката. Виждам много събития и техните програматори, които смятат, че преминаването към по-достъпна и посредствена програма ще им осигури приходи, а в крайна сметка събитието се оказва и финансово, и качествено фиаско.

снимка от Eric van Nieuwland: Bab L’ Bluz на сцената

Какво е важно за теб при избора на изпълнители за програмата? Какви качества или елементи търсиш в една група/проект?

Има много фактори. Фестивалът Music Meeting е известна с дръзката си и висококачествена програма. Искам да продължа тази мисия, но мислейки от гледна точка на по-младото поколение, как се променя световната музикална сцена през годините и как се променя светът в постколониалните наративи. Често избраните артисти са в Нидерландия за първи път. Търся артисти, които са отворени за сътрудничество, музикални срещи, които са едновременно страхотни музиканти и страхотни личности. Оригиналността и качеството винаги са на първо място, но има и още фактори при изграждането на програмата. Полово равновесие, географско разнообразие, съотношение между холандски и международни изпълнители. Имаме и различни видове сцени, които се простират от танцови/електронни до по-интимни/камерни, което влияе на програмата. Понякога това, което се получава, е доверие към артистите и техните нови проекти. И в крайна сметка това до голяма степен е въпрос на лични вкусове и на това кой какво харесва. Аз съм тази, която има нужда да предизвиква себе си и да излиза от зоната на комфорт – понякога с повече, а понякога с по-малко задоволителни резултати – но това отново е лично мнение. 

снимка от Eric van Nieuwland: Naamu на сцената

Как работих по изграждането на фестивалната програма с гост-куратори? Какви уникални гледни точки внесоха те?

Работата с Джърмейн (Jermaine Kanbier) и Тим (Tim Sprangers) беше голяма чест и привилегия. Те предизвикаха и обогатиха визията ми с напълно нови идеи. Важно е, че както кураторите на 2024 г., така и поканените куратори в бъдещите издания са професионалисти с визия, но представляват различни гледни точки и имат свои отличителни интереси. Джърмейн – млад, грууви соул и фънк, Тим – представящ творческата импровизационна сцена в Нидерландия. Беше важно да се отвори програмирането за новите поколения промоутъри (под 40 години), чийто манталитет е различен и които програмират за собственото си поколение. 

снимка от Yoas Huwae Media: Тромпетистът Peter Somuah от Bnnyhunna на сцената

Тази година Music Meeting постави специален акцент върху Австралия, като главният редактор на нашето списание модерира панел за австралийска музика по време на фестивала. Какво мислиш за влиянието и значението на австралийската музика на световната сцена?

Австралия е добре позната на поп и алтернативната сцена, но за съжаление не и на световната музикална сцена. Това е разбираемо, като се имат предвид разстоянията и достъпността на ресурсите, особено за артистите от коренното население. Въпреки това тя е дом на най-старата непрекъсната култура на Земята. Наративът за правата на коренното население стана много по-видим през последните 10 години, но имам чувството, че дори „професионалистите“, работещи в глобалния музикален сектор, не признават тези променящи се дискурси. Ето защо намирам за толкова важно да представя аборигенски артисти, но също така и обхвата и завладяващата палитра на австралийската музика именно тук, в Нидерландия, която има специални връзки. Неймеген, където се провежда фестивалът Music Meeting, е много близо до Арнем, а Арнемската земя е един от регионите в Австралия, обаче – колко граждани на Арнем знаят историята зад тази връзка?

снимка от Eric van Nieuwland: „Защо Австралийска Музика?“ дискусионен панел модериран от София Хусейн с гости Катрин Хариди (Australian Music Centre), Лари Хийт (Sounds Australia) и Фред Леоне (музикант)

На втория ден от фестивала се появи сериозно предизвикателство – гръмотевична буря, която дори предизвика временна евакуация. Въпреки това ти и екипът успяхте да възобновите фестивала след няколко часа. Как постигнахте това и какво според теб насърчи публиката да се върне дори при неблагоприятните метеорологични условия?

 За щастие имаме професионален и отговорен продуцентски екип, който върши невероятна работа. И за щастие е достатъчен дори един решителен човек, който да взема правилните решения в даден момент. Завръщащата се публика е най-доброто доказателство, че имаме верни и отдадени на музиката фенове, приятели на Music Meeting, заради които си струва да правим всичко това. След завръщането на фестивалния терен – там се случи истинско парти. Щастлива съм, че успяхме да продължим с фестивала и сега обичаме нашата публика повече от всякога. 

снимка от Eric van Nieuwland

Предвид богатия ти опит в програмирането и ръководенето на международни фестивали за джаз и световна музика, как смяташ, че можем да увеличим приобщаването и да гарантираме, че фестивалите са безопасно и комфортно място за всички?

Трябва да започнем зад сцената. Ако атмосферата зад сцената е лоша, това бързо се разпространява върху усещането на целия фестивал. Така че – да се уверим, че кодексите на поведение не са просто набор от правила, а че уважаваме работата, времето и личното пространство на другите. Важно е лицата, които вземат решения, да са представители на различни групи и многообразни – така че не само изпълнителите, но и членове на борда, програматори, директори, ръководители на отдели, специалисти по комуникация. Също така – хората на сцената като водещи или интервюиращи. Балансът между половете и разнообразието се отнасят и за тях. Виждаме разлики в езика между по-възрастното и по-младото поколение, така че понякога е трудно да се поддържа същото ниво на разговор, когато тези два свята се срещнат. 

снимка от Yoas Huwae Media

снимка от Eric van Nieuwland

Като артистичен директор на различни музикални фестивали сигурно може да споделиш впечатляващи истории зад кулисите. Коя е най-изненадващата част от работата ти, за която хората не подозират?

Че най-голямата част от работата ми е свързана с проучвания и работа с документи (смее се). Пътуванията и музиката на живо, които са най-атрактивната част от работата ми, много често са свързани със свободното ми време и собствените ми финансови инвестиции. Друго нещо е да се справяш с „програмните експерти“, които винаги знаят по-добре (смее се). И да осъзнаеш, че в живота на човек няма достатъчно време, за да провери всички предложения за концерти, които чакат в пощенската кутия… 

Последен въпрос – какво предпочиташ: диня или пъпеш?

Динята е плод, който се превърна в сериозен партньор в живота и пътуванията ми, особено по времето, когато живеех в Централна Азия. Имам щастието да живея близо до малко афганистанско магазинче в Зейст (Нидерландия), в което се продават отлични дини. Тя е и забавен символ на приятелството ми с Гуен Шарп през годините (смее се). Така че – харесвам и двете, но динята!

 

Интервю: София Хусейн за Dinya
Снимка корица: Eric van Nieuwland

Be first to comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.