Преди да стъпи на международните сцени, украсена с кралски мъниста и коси сплетени като биволски рога, Wiyaala е била малко момиче, барабанящо в църква в северна Гана и танцуващо под лунната светлина заедно със своята общност. Днес тя е един от най-отличителните гласове на Африка – неустрашима, пазеща културата и защитаваща равенството между половете.
Песните ѝ са съшити от много езици – сисала, уала, английски – а костюмите ѝ говорят преди да запее, отразявайки едновременно традицията и бунтарството. В нейния свят модата е знаме, ритъмът е съпротива, а радостта е инструмент, по-силен от гнева.
Преди изпълнението си в София на 17 май – част от тазгодишния празник на Деня на Африка, представен от Afrikaia, Club PAVE и Alarma Punk Jazz – Wiyaala разговаря с нас за музикалните спомени, наследството и енергията да твориш.
Кой визуален или музикален спомен от детството все още ръководи творчеството ти днес – нещо, към което се връщаш, когато имаш нужда от опора или вдъхновение?
Най-ранните ми спомени са от Фунси (Северна Гана), където израснах. Понякога общността се събираше под лунната светлина – пееше, барабанеше, танцуваше, разказваше истории. Беше толкова забавно и безгрижно. Песента ми „Siiko“ разказва за това – как този простичък вид забавление е нещо, което общностите не трябва да забравят. В онези дни нямахме достъп до телевизия или интернет и това изобщо не ни липсваше.
Вторият ми спомен е, когато бях на четири години в църквата с майка ми, която беше хористка; при всеки удобен случай биех по барабана, очевидно с такава енергия и ентусиазъм, че хората ми се смееха. Изобщо не ми пречеше!
Имаме една поговорка: „Не знаеш кой си, ако не знаеш откъде си дошъл.“ Тези семпли неща са в основата на моя мироглед.
Музиката ти преминава безпроблемно между езиците сисала, уала и английски. Когато композираш, на един език ли мислиш, или езиците идват при теб с различни емоционални текстури?
Това е много интересен въпрос! Не съм съзнателно настроена към определен процес, който използвам, за да избера конкретен език. Понякога изборът е очевиден – например песента е адаптация на традиционна песен на един от езиците. „Village Sex“ е базирана на традиционна песен на сисала, която се пее на момински партита, например. Поставих пиджин-английски в средната част, за да въведа западноафрикански хумор, така че западните слушатели да имат представа за какво става дума в песента.
Песен като „Leno“, в която има три езика, е различна. За мелодията мисля на английски, а за емоцията – на родните си езици. В едно африканско село няма много уединение за младите влюбени, така че песента се роди от това чувство, когато хората искат да бъдат романтично сами с някого, когото обичат.
Създаваш сама костюмите си. Как модните ти избори визуално „говорят“ на същия език като музиката ти?
Правя го, защото ми доставя удоволствие творчеството и защото са уникални и тематично съобразени с традициите на моята култура. Но освен това те дават и посланието, че „Това е Африка сега, а не само вчера“.
Точно както музиката ми съчетава фолклор и афропоп, роклите ми символизират както селото, така и световната сцена. Прическите ми също са създадени, за да заявят позиция. Когато нося косата си във формата на биволски рога, това не е просто стил – това е сила. Притежаването на много добитък традиционно символизира богатство и устойчивост. Това е мястото, откъдето идвам, и се гордея с него.
Ако един фотограф трябва да заснеме „духът на Wiyaala“, какви елементи трябва да има в този кадър – емоционални, културни и визуални?
Преди всичко става въпрос за енергия. Wiyaala означава „изпълнителят“ на езика сисала. Без енергия няма нищо, което може да бъде направено, започнато или постигнато. В емоционално отношение любимите ми снимки изобразяват щастие и позитивизъм.
В културно отношение е най-добре, ако съм облечена по начин, който дава контекст на африканските ми корени.
Най-добрите снимки трябва да пулсират с енергия – сякаш можете да почувствате личността ми чрез изображението. Африка е жива и се случва!
Изкуството често се ражда от напрежението. Как успяваш да съчетаеш това да си глас на съпротивата и посланик на радостта в една и съща творба?
Това не е противоречие. Пея срещу детските бракове и насилието, защото съм виждала тези неща в моята общност. Щастлива съм да кажа, че нещата се подобряват – не заради мен, а заради много мъже и жени, които искат по-добри неща за общността.
Що се отнася до радостта – това е оръжие! Песента ми „Siiko“ скърби за изгубените традиции, но и празнува събиранията на лунна светлина от моето детство.
Съпротивата без радост може да бъде просто гняв; радостта без съпротива игнорира битката. Аз правя и двете, защото всички ние го правим – смеем се през болката и несгодите и танцуваме през трудностите.
Когато се връщаш в родния си град или пътуваш из селските райони на Гана, кои истории или реакции ти напомнят, че музиката ти не просто забавлява, а въздейства на хората?
Никога не съм си поставяла за цел да бъда модел за подражание. Като млад човек никога не съм осъзнавала, че да имаш публично лице означава да придобиеш влияние. Но именно „правенето“ е това, което прави разликата.
През 2012 г. спечелих национално телевизионно риалити шоу. Мисля, че това беше първият път, когато някой от нашия регион направи нещо подобно. След това хората от моята общност ме видяха по телевизията и да пътувам по света. А след това се върнах у дома и построих “The Lioness Kingdom” във Фунси – център за изкуства, включващ радиостанция, къща за гости и ресторант.
Хората видяха, че едно „малко момиче“ от тяхната общност е прекъснало цикъла на ограничените възможности. Това им даде надежда, че и те могат да направят нещо, за да подобрят живота си.
Момичетата видяха също, че не съм се омъжила рано по традиционния начин и не съм родила деца. Вярвам, че това е накарало някои от тях (и техните родители) да мислят по-независимо. Помогнало им е да осъзнаят, че има избор. Не е задължително да забременеят в тийнейджърска възраст. Могат да продължат да се образоват и да следват собствените си мечти.
Работейки с артисти от различни континенти, има ли звуков или визуален мотив извън Африка, който те е изненада с това колко добре се съчетава с творбите ти?
Някои хора смятат, че съм изоставил корените си, като смесвам традиционна Африка с модерна западна музика. Не са ли те същите хора, които са заменили говорещите си барабани с най-новите смартфони или с радост си купуват Тойота вместо магаре? Аз се смея на подобни глупости.
За мен това не е проблем, защото съм свирила пред различни раси в различни държави и това, което виждам, е взаимно разбиране, че аз съм там, за да забавлявам, а те са там, за да се забавляват. Досега няма проблеми!
Що се отнася до комбинирането – всичко се комбинира и влияе. Не само музиката. Така че това е естествен процес.
Обмисляла ли някога да издадеш фотографска книга или кратък филм, който визуално да разказва историята на албумите ти? Как би изглеждало това?
Не, не мисля в тази посока. Сега не е подходящият момент да се обръщаме назад. Все още трябва да гледам напред. Може би някой ден в бъдещето ще дойде подходящият момент.
Какво искаш да почувства едно африканско момиче, когато те види на сцената – сила, гордост, свобода или нещо съвсем друго?
Като малка мечтаех. Представях си себе си на сцената, как давам интервюта и т.н. Но това не е всичко. Много пъти е казвано, че е по-добре да пътуваш, отколкото да пристигнеш.
В крайна сметка моята цел е да развивам успешно „The Lioness Kingdom“. Същевременно искам това африканско момиче да се наслади на изпълнението ми – а по-късно, в някой спокоен момент, да се замисли: „Ако някой като Wiyaala може да го постигне, аз също мога да го направя“.
Да бъде акушерка, дизайнер на подводница, добра съпруга и майка – или каквото и да е щуро нещо, което иска. И след това да има вярата в себе си и увереността да отиде и да го направи.
Думи като „власт“, „гордост“ и „свобода“ имат известен политически оттенък. На повечето от нас ни се налага да се занимаваме с малки ежедневни събития, добри и лоши. Просто продължавайте да се занимавате с това, което можете да направите. Както се казва в моята песен „When The Lord Get Us Ready“: Правете си нещата. Когато настъпи подходящият момент, Господ ще ви подготви да успеете.
И един последен въпрос: диня или пъпеш предпочиташ?
Диня. В Гана те са много разпространени. И са толкова големи, здрави, а и с всички тези черни семена вътре – мощен символ на плодородието! (смее се)
Чуйте Wiyaala & The Yaga Yagas на живо в София на 17 май 2025 г. в клуб PAVE като част от отбелязването на Деня на Африка. Вечерта обещава пламенно пътешествие през афрофолк, поп и танцови ритми – последвано от афро парти с диджеите Dark Jay и Tsetun Tsentanaua. Вратите отварят в 20:30 ч., а Wiyaala излиза на сцената в 21:30 ч.
Интервю: София Хусейн за Dinya
Снимки: архив Wiyaala
