Какво е да израснеш между различните светове на Финландия и България и как този житейски опит формира творческия подход към музиката? Имаме удоволствието да разговаряме с Анна Данчев, вокалистка и композиторка, позната със специфичната смесица на българското си музикално наследство с по-съвременно звучене. След повече от две десетилетия в бранша Анна продължава да завладява публиката във Финландия и извън нея с разтърсващите си изпълнения и новаторски композиции.
В това интервю тя откровено споделя за творческия си процес, емоционалната дълбочина на музиката си, както и за предизвикателствата и радостите от сливането на различни музикални традиции. Размишлява за българските си корени, значимостта на баба си и за пътуването към себепознание чрез музика. Навлезте в интригуващия свят на Анна и нейната група DANTCHEV: DOMAIN, за да откриете сърцето и душата, стоящи зад нейната вълнуваща музика.
Как усещаш влиянието на българските певчески традиции в собствения си музикален стил?
Израснах с българската певческа традиция вкъщи благодарение на баща ми, но това се случи във Финландия. Баща ми е музикант и е дошъл във Финландия през 60-те години заради музиката. Свирил е с българска група из цяла Европа, а след това са имали концерт във Финландия и се е запознал с майка ми.
Истинска любовна приказка!
Да, а останалото е история, както се казва.
снимка: Maarit Kytöharju
На какъв инструмент свири?
Свири на контрабас, пиано и също така пее. Но това, което наистина съм наследила от него, е пеенето. Той пее още от дете. И е научил песните от майка си и особено от майката на майка си. Така че моята прабаба.
Това българско музикално наследство е наистина важно за мен и никога не съм го отричала. Понякога преподавам българско пеене във Финландия на финландци. Случвало ми се е да пея и по-традиционни български песни пред публика. Но преди 5-6 години имах не точно криза, но нещо ми липсваше като творческа личност. Тогава осъзнах и си казах: „Добре, Анна. Сега ти имаш всички ресурси, знания и опит. Просто намери смелост и създай собствена музика.“ И така, основах тази група, DANTCHEV: DOMAIN. Отне ми време да обясня по някакъв начин себе си и музиката си, защото имам този традиционен бекграунд и хората очакваха определено звучене от мен. Но в крайна сметка аз съм вокалистка и композиторка, а това, което чувствам, виждам и чувам, всичко е материал за нова история. След това използвам музикалния набор, с който разполагам, за да избера своя похват. За тази песен ми трябва този орнамент. За тази песен ми трябва този ритъм.
Подчерта значението на емоциите в работата си. Как музиката ти отразява тази емоционална дълбочина?
Вярвам, че щом се чувстваш добре със собствените си емоции, значи си балансиран. Но много хора в този свят все още не са стигнали дотам. А за мен всяка емоция е важна. Още от дете можех да започна да плача много лесно. Беше някак странно за мен и за хората около мен, които си мислеха, че нещо не ми е наред. Но по-късно разбрах, че моята прабаба е била професионална оплаквачка в Етрополе, така че когато е имало погребение, тя е плакала за погребалните хора.
снимка: Sami Mannerheimo
Звучи почти като космическа връзка.
Донякъде. Българската ми баба ми е разказвала за това. Тя беше много важна за мен и винаги съм имала тази, като че ли, връзка от разстояние с нея, защото очевидно не можех да я виждам всеки ден. Но й се обаждах и я посещавах толкова пъти, колкото можех. Когато почина, бях във Финландия и не можах да отида на погребението ѝ. Аз самата имам деца и тогава те бяха съвсем малки. Спомням си, че чух гласа на баба ми в главата си да казва: „Защо да идваш тук, остани там с децата си“.
И тогава започнах да плача и да пея. Това беше първият ми опит в оплакването. Баба ми казваше: „Анна, трябва да научиш песните от Етрополе, защото това е твоето място. Това е мястото, откъдето всъщност си. Свързана си с гората“. Така че след смъртта на баба ми започнах да търся корените си. Тогава учех в Академия Сибелиус в Хелзинки и за последния си творчески изпит исках да създам нещо ново, свързано с българските ми корени. След това пътешествие на търсене мисля, че съм наистина балансирана с емоциите си и не се страхувам от това да бъда тъжна, а ги използвам като инструмент за творчество, а след това и за връзка с публиката.
снимка: Maarit Kytöharju
Когато създаваш музиката си, кое идва първо – мелодията или думите?
Зависи. Винаги нося телефона си и където и да съм, ако нещо ми дойде на ум, например някоя фраза или мелодична линия, я записвам веднага. А след това, когато имам време, например когато наистина мога да седна на пианото си у дома, започвам да търся в каталога си с идеи. И тогава отново се вдъхновявам. „Добре. Това беше хубаво нещо. Нека продължим с този мотив“ и така нататък.
За всеки артист е изключително важно да бъде заобиколен от подходящите музиканти. Какво беше важно за теб лично, когато подбираше и търсеше музикантите за проекта си?
Началната точка всъщност беше звукът. Първоначалната идея за звученето на DANTCHEV: DOMAIN беше моят глас с тромбон, баритон китара и комплект барабани – това е ядрото. Аз самата съм част от музикалната сцена във Финландия от години и се познавам с хората. Така че просто започнах да търся и да мисля, например, кого познавам и с кого се свързвам на чисто човешко ниво. Тромбонистът Ерно го познавам отпреди много години. Барабанистът и китаристът ми бяха препоръчани. Исках барабанист, който може да свири тихо, а китаристът ни Кенет всъщност е класически обучен тубист. И след това, очевидно, трябваше да се уверя, че тези личности работят заедно като група – беше бавен процес.
снимка: Sami Mannerheimo
Връщайки се към темата за емоциите, има ли специфично усещане или атмосфера, която се стремиш да изпита публиката, след като посети концертите ти или слуша музиката ти?
На един концерт моя колежка (която също е певица) сподели с мен, че е плакала. Всеки път, когато получа такава обратна връзка от публиката, осъзнавам, че съм успяла, защото това означава, че музиката ми е развълнувала нещо в хората. Не очаквам сълзи всеки път, но ако те си тръгнат от концерта ми с усещането, че са се пренесли на друго място, тогава съм щастлива.
Работиш по нов албум. Какво искаш да предадеш чрез музиката си този път?
Имам много идеи и ми е необходимо време, за да ги дестилирам, да намеря същността им. Все още не съм готова да разкрия каквото и да било, все още е в ранен етап. Въпреки това звученето вероятно ще прилича на това, което сте чували от мен преди. Обмислям дали да включа туба, или не. Турнетата ми показаха предизвикателствата на пътуването с туба. Така че защо да композирам за нея, ако не мога да свиря с нея извън Финландия? Когато ръководиш проект тези практически съображения са от съществено значение, а не само художествените.
снимка: Tamara Aalto
Обмисляла ли си идеята да си сътрудничиш с български музиканти за проект, базиран в България?
Мислила съм за това. С удоволствие бих го направила. Може би съм малко срамежлива. Защото България има толкова невероятни музиканти и талант, и богатство, и всичко. Така че какво повече мога да допринеса аз, си мисля понякога.
Последен въпрос. Какво предпочиташ – диня или пъпеш?
Мога ли да кажа и двете?
Да, разбира се.
В такъв случай и двете. (смее се)
Интервю: София Хусейн за Dinya
Снимка корица: Maarit Kytöharju
