Думата “vintage” навлезе стремително през последните години както в световния, така и в българския разговорен език. Vintage дрехи, vintage стил, мебели, прически, партита и какво ли още не бива категоризирано като “vintage”. И ако в началото думата звучеше оригинално и екзотично, то в момента се е превърнала в нещо преекспонирано и най-вече в погрешно използвано.
Така че, нека се образоваме!
Имайки предвид, че думата има няколко значения и всъщност е заета от сферата на винарството, ще се концентрираме най-вече върху значението й във връзка с модния свят.
Едно от основните и неписани правила за истинския, оригинален “vintage” – това са дрехи или аксесоари, създадени в периода след 1920 и до 20-ина години преди наши дни. Възрастта обаче не е единственият съществен белег. За да се определи дадена дреха като vintage, тя трябва най-вече да има и определена естетическа стойност. Последното може да се разглежда доста субективно, но основно би могло да се дефинира така: костюм Yves Saint Laurent от 1967 година – Да, тениска от 82-ра година от някоя сергия на пазара – Не! Съответно и цените на една истинска vintage дреха могат да достигнат космически размери.
Интересът към този стил започва още в началото на 90-те години, когато редица известни личности започват да носят такъв тип дрехи и така до наши дни, когато вече думата неправилно се е превърнала в синоним на ретро или second-hand. Тук е моментът да отбележим, че тези три понятия нямат нищо общо. Ако ретро (съкратено от ретроспективно) обикновено се отнася до дрехи, които имитират стила на предишна епоха, то понятието second-hand означава просто дрехи втора употреба, независимо дали са от известен дизайнер, или напълно непозната марка.
Какво ще изберете – роклята на мама, оригинална vintage дреха или ще се ровите за second-hand съкровища в местните магазини, няма значение. Важното е да ви стои добре и най-вече да се чувствате комфортно в дадената дреха. Останалото са просто думи.
София Хусейн за Dinya
