„Тези тревоги са мои приятели / винаги съм в близки отношения с тях / Това ражда историите на моя живот“
от Amassakoul N’Ténéré („Пътешественикът в пустинята“)
Пътят на Tinariwen, емблематичната туарегска група от северната част на Мали, е забележителна комбинация от музика, история и съпротива. Възникнало от пустинните пейзажи на Сахара, звученето на групата отразява борбите и надеждите на нейния народ. Тяхната история е разказ за оцеляване и креативност, дълбоко вкоренена в борбата на туарегите за политическа свобода и културна идентичност.
Само след няколко дни, на 11 септември, Tinariwen ще свирят в София по покана на Fest Team, донасяйки своя пустинен блус в сърцето на града. Възможност да станете свидетели на суровия и мощен звук на групата, който от десетилетия завладява публиката по целия свят.
Пътуване, започнало в пустинята
Корените на Tinariwen се разгръщат дълбоко в сърцето на Сахара. Историята им започва през 1963, когато основателят на групата, Ибрахим Аг Алхабиб, става свидетел на екзекуцията на баща си по време на бунт на туарегите в Мали. Принуден да емигрира, Ибрахим израства в бежански лагери в Алжир, заобиколен от трудности, но вдъхновен от пустинята и нейните песни. Само на 10 години той прави първата си китара от кутия от олио, пръчка и спирачна жица на велосипед – символичен акт, който поставя основите на характерното звучене на Tinariwen.
Tinariwen, което на езика тамашек означава „хора на пустините“, е създадена през 1979 в Алжир. По онова време Сахара е населена с млади туареги, известни като ишумар, които са принудително напуснали домовете си поради суша, бедност и бунтове. Музиката на групата говори за отчуждението и копнежа на тези изгнаници, като преплита традиционни туарегски мелодии с модерни влияния като малийски блус и арабски поп. Това, което започва като обикновени акустични изпълнения на сватби и партита, скоро се превръща в революционен глас за техния народ.
80-те години на миналия век са период на интензивни конфликти в Северна Африка. По това време музиката на Tinariwen се преплита с борбата на туарегите за политическа свобода. Песните им, често записвани на касетки и споделяни из цяла Сахара, се превръщат в символ на съпротивата. Чрез темите за изгнанието, загубата и надеждата музиката им отразява борбата на туарегите за автономия и културно оцеляване.
Никога няма да забравя приятелите си, където и да съм/ Никога няма да забравя родителите си и сестрите си, които обичам / Няма да забравя борците за свобода на моята страна…
През 1990 туарегите започват въстание в Мали – период, белязан от брутално насилие и разселване. Членовете на Tinariwen не са просто музиканти, те са бойци. Музиката им обаче остава източник на утеха, както за цивилното население, така и за войниците. Когато през 1991 е постигнато мирно споразумение, групата решава да се съсредоточи единствено върху музиката, записвайки първия си студиен албум Kel Tinariwen – послание за единство на туарегския народ.
Големият обрат настъпва през 2001 с издаването на The Radio Tisdas Sessions – първият им албум, който може да се закупи и който помага на Tinariwen да изгрее на световната сцена. Албумът е записан при трудни условия в местната радиостанция в Кидал, Северно Мали, но суровото му и искрено звучене намира отклик в световен мащаб.
Вторият албум на Tinariwen, Amassakoul („Пътешественикът“), издаден през 2004, ги утвърждава като международни звезди. Той включва някои от най-обичаните им песни и улавя духа на един номадски народ, чиято идентичност е изкована в безпощадната красота на пустинята. Необичайното съчетание на електрическите китарни рифове, традиционните ритми на туарегите и поетичните текстове на групата им печели почитатели по целия свят. През следващите години славата на Tinariwen се разпространява, като групата прави многобройни турнета и участва в престижни фестивали като Glastonbury, Womad и Montreux. През 2005 те печелят наградата на BBC Radio 3 за световна музика, с което затвърждават статута си на посланици на туарегската култура.
Албумът им от 2011, Tassili, записан в алжирски национален парк, бележи завръщане към акустичните корени на пустинното им звучене и печели награда „Грами“ за най-добър албум за уърлд музика. Въпреки международния успех, пътят на Tinariwen не е никак лек. Радикални ислямистки групи в Северно Мали превръщат в мишена музикантите, като изгарят инструменти и забраняват музиката изобщо. През 2012 членовете на групата Tinariwen са принудени отново да напуснат родината си, тъй като регионът потъва в хаос.
И все пак Tinariwen устояват и продължават да творят. Албумът им от 2014 Emmaar, записан в националния парк Joshua Tree в Калифорния, е доказателство за тяхната непоклатимост. В композициите може да се усетят звуците на копнежа, изгнанието и неразрушимата връзка с пустинния им дом, дори когато членовете на групата живеят като музикални номади далеч от родната Сахара.
С течение на годините музиката на Tinariwen остава дълбоко свързана с туарегските им корени. Албумът им от 2019, Amadjar, което означава „Чуждестранен пътник“, е записан в пустинята на Мавритания в палатка под звездите. Албумът улавя същността на техния номадски дух, като всяка песен е медитация върху темите за разселването, изгнанието и оцеляването. Сътрудничеството с международни артисти, като Уорън Елис (от бандата Bad Seeds) и Мика Нелсън (китарист на Нийл Йънг), добавя пластове дълбочина към развиващото се звучене на групата.
Tinariwen са нещо повече от музиканти и не спират да насочват вниманието на света към предизвикателствата, пред които е изправен туарегския народ. Музиката им, вкоренена във вечната връзка с пустинята, говори не само за тежкото положение на туарегите, но и за всеки, който е преживял загуба, копнеж или търсене на място, което да нарече свой дом.
Концертът им в София на 11 септември ще бъде изключителен шанс за феновете да се докоснат до тази въздействаща комбинация от култура, история и музика. Изпълненията на Tinariwen са не просто концерти – те са прозорци към сърцето на един народ, който се е борил да запази културата си въпреки всички трудности. Музиката на Tinariwen остава все така жива и актуална, напомняйки ни, че по думите на Робърт Плант това е „музиката, която съм търсил през целия си живот“.
Kottarashky & The Preachers ще открият концерта на Tinariwen в зала 3 на НДК, София.
Билети може да намерите в мрежата на Ticketstation.bg. Събитието във фейсбук е тук.
Текст: София Хусейн за Dinya
Снимка на корицата: MariePlaneille
Всички останали снимки: архив артист
