NiSu brothers са Деян Шобот (dj Loptica) и Милан Сайтович (dj Jazzysad). Музиката е тяхното семейство, а jazzdance е фамилното им име. Сетовете им черпят вдъхновение от цял свят и преплитат най-често джаз, фънк, соул, фюжън и диско. За първи път ги чух на живо по време на закриващото парти от последното издание на Nisville Jazz Fest. Топлата августовска вечер не можеше да има по-добър саундтрак – пътувахме от Бразилия до Балканите, през музикални десетилетия и жанрове. Кой е казал, че на джаз не може да се танцува?
Кои са NiSu brothers и как започна всичко?
Деян: Да започнем оттам, че не сме братя. Мисля, че минаха около 5 години, откакто започнахме да пускаме музика заедно. Споделяме една и съща страст към музиката. Милан може да ви разкаже повече, но в общи линии той се свърза с мен, станахме приятели и след няколко питиета ми хрумна и името. „Nisu“ на сръбски означава „не са“, исках името ни да е запомнящо се, но и с чувство за хумор. Аз съм от Ниш (Ni), Милан е от Суботица (Su), така че играхме с думите както експериментираме и с музиката.
Милан: Срещнахме се на джаз фестивала Nisvillе. Тогава работех като организатор на фестивалните работилници. Споделяме една и съща професионална етика и с времето станахме приятели. Започнахме да говорим повече за музика и най-накрая дойде и първия ни гиг заедно като NiSu brothers през октомври 2014 в Truba Café Niš. Оттогава промотираме jazzdance културата на Балканите.
Как всеки от вас откри музиката?
Деян: Аз бях първото дете в семейството и всички ми обръщаха много внимание, особено чичовците. На техните домашни партита през 70-те години започнах да слушам музика. Подаряваха ми плочи. После и първия грамофон, още плочи, партита и ето ни – 49 години по-късно все още откривам музиката.
Милан: Баща ми беше архитект и докато рисуваше, слушаше джаз, така че аз също слушах и попивах. През 1995 получих касета с албума на Guru „Jazzmatazz, Vol. 1“, албум, който изобилства от джаз семпли. Това промени идеята ми за музиката, породи в мен желание да създавам такава музика.
Какво е музиката за вас?
Деян: Много важна част от живота ми, още откакто я открих в ранна възраст и оттогава не ме е напускала.
Милан: Целият ми ден протича в ритъма и аромата на джаз бийтове – от сутрешния чай до вечерната чаша вино. (смее се)
Как споделяте творческия процес на създаване на музика като диджей дуо? Какви са трудностите и положителните моменти?
Деян: Свирех в група в средата на деветдесетте години с идеята да правя музика, а не само да я пускам като диджей. Невинаги е било лесно, но ми харесваше. Вече записвам всяка идея, която ми хрумва, свиря акордите на акустична китара. Все още не съм ги споделял, може би с Милан ще запишем нещо заедно в бъдеще.
Милан: Определено планираме съвместен проект, пускането на музика като диджеи е просто продължение на нашия музикален вкус. Ние сме музиканти преди всичко. Самата природа на джаза е да се променя, развива и приспособява към обстоятелствата на средата си. Европейска елегантност и техника. Африканско движение и ритъм. Американския начин да се заявиш и представиш. Аз се занимавам с продуциране на музика от 2009. Работих първо за групата на Parov Stelar, а след това и за други изпълнители. Имам възможност да пътувам много, да се срещам и да си сътруднича с различни артисти. Джазът има универсален език и изпълнителите могат лесно да общуват на него.
Колко импровизирате по време на сетовете си? Случвало ли ви се е да пуснете нещо съвсем различно от това, което сте планирали в началото?
Деян: Това наистина зависи от мястото и публиката, както и от количеството музика, която нося със себе си. Мога да го сравня с готвене. Има рецепта, поне основният начин за приготвяне на нещо. Знаеш, че ще е вкусно, но винаги можеш да го подправиш малко или да му добавиш някакъв неочакван вкус. Да бъдеш предсказуем и очевиден е скучно.
Милан: Ако не съм ограничен от формата, което напоследък се среща все по-често, обичам да пускам своите ремикси, които не са официално издадени, и може да ги чуете само на нашите партита. В момента голям тренд са грамофоните както и виниловите сетове. Но аз вярвам, че може да се експериментира с различни формати. Всеки басист свири на различна китара и има различни струни на нея. По същия начин един диджей не е само диджей, ако пуска на винил. Jazzdance е свобода на изразяване и аз обичам тази свобода. Не обичам ограниченията, когато пускам музика. Ограничавам се единствено, когато продуцирам музика.
Какво слушате у дома напоследък?
Деян: Много музика. Новият албуми на Chip Wickham и Malcolm Strachan (за да назова няколко), всеки нов запис, който купувам, независимо дали е 7, или 12”, цялата селекция за сетовете, които пускам в Mixcloud.
Милан: Сръбската класическа музика в момента ме вдъхновява да бъда креативен. Водещ съм на две радиопредавания – по радио Jammmonite и Cassette radio. Първото популяризира балканския джаз, а второто джаз музиката от цял свят. Всеки ден слушам много музика. Технологиите ни позволиха лесно да достигаме до музиката, която харесваме.
Албумът, към който винаги можете да се върнете?
Деян: Много са, не мисля, че мога да избера един конкретно. Има много записи, които са по-стари от мен, но тепърва ги откривам. Има албуми, които не мога да слушам повече. А има и записи, които чувам различно с течение на времето, независимо от музикалния жанр.
Милан: Guru – Jazzmatazz vol 1-4.
Разкажете ни малко повече за музикалната сцена в Сърбия? Как се промени през последните години?
Деян: Не съм критик, така че може би няма да получите отговора, който очаквате. Има групи и музиканти, които харесвам и подкрепям, пряко или косвено. Някои невероятни артисти и в Ниш, предимно независими. Не искам да назовавам никого по-специално, но смятам, че е важно изпълнителите да бъдат уважавани и третирани като професионалисти. Важно е и самите изпълнители да се уважават и подкрепят помежду си, колкото се може повече.
Милан: Имаме нужда от по-добра организация на некомерсиалните музикални фестивали, както и качествен нетуъркинг и промотиране. Хаосът не е добър нито за изпълнителите, нито за издателите. Необходимо е артистите да се образоват, защото мнозина не са запознати с правата и задълженията си към издателите.
Освен всичко друго, двамата работите с един от най-големите джаз фестивали на Балканите – Nisville Jazz Festival. Кое е нещото, което сценичният мениджър винаги трябва да носи със себе си, за да оцелее във фестивалната лудост?
Деян: Търпение.
Милан: Добро здраве и гафер лента. (смее се)
Нещо, което хората не знаят за dj Loptica?
Деян: Най-добре да ме питат, защото нямам идея какво знаят за моето алтер его.
А за dj Jazzysad?
Милан: Имам диплома за инженер по текстилен и моден дизайн, както и по звуков дизайн и музикална продукция.
Диня или пъпеш?
Деян: Харесвам и двете, стига да са местно производство. Охладени, разбира се. Току-що купих един пъпеш, първия за тази година. (смее се)
Милан: Cantaloupe Island разбира се! (смее се)
(*игра на думи – Cantaloupe Island е джаз стандарт на Хърби Хенкок, а Cantaloupe е и вид пъпеш – медена роса)
А страхотният микс, който NiSu brothers подготвиха специално за Dinya, може да чуете тук и тук.
интервю и снимки: София Хусейн за Dinya
снимка корица: Mateja Jeremi Zuks
