На 15 юли The Wailers идват в София с юбилейното турне „50 Years of Positive Vibrations“, посветено на 50-годишнината от издаването на албума „Rastaman Vibration“. Водена от Aston Barrett Jr., групата се връща към записа, който утвърждава регето на световната сцена, без да отделя музиката от съпротивата, духовността и правото да бъдеш чут.
Изразът „positive vibes“ отдавна се е превърнал в автоматична формула – толкова често повтаряна, че почти е изгубила смисъла си. В „Rastaman Vibration“ от 1976 г. обаче позитивната вибрация не означава да отклониш поглед от трудното. „Positive Vibration“ стои редом до „War“, „Crazy Baldhead“ и „Rat Race“ – песни за расова йерархия, образованието като средство за подчинение, историческо насилие, власт, предателство и оцеляване. Тук надеждата не предлага бягство от реалността, а дава сили да я посрещнеш, без да изгубиш гласа и достойнството си.
снимка: Bob Marley & The Wailers
Албумът, който отказва да избира между музика и социална ангажираност
Когато „Rastaman Vibration“ излиза през 1976 г., Bob Marley вече е познат извън Ямайка. Именно този албум обаче се превръща в първия му, достигнал Топ 10 на американската класация Billboard 200, където се изкачва до осмо място. Комерсиалният пробив не идва чрез смекчаване на посланията, а с един от най-политически и духовно наситените албуми в творчеството му.
Това е важно днес, когато образът на Marley често се свежда до усмивка, три цвята и няколко лесно разпознаваеми припева. Зад универсалния символ на спокойствието стои артист, който говори за колониализъм, бедност, расизъм, политическо лицемерие и вяра – и го прави с музика, която никога не превръща сериозността в тежест.
Най-ясният пример е „War“. Текстът на песента стъпва върху речта, произнесена от етиопския император Haile Selassie пред Общото събрание на ООН през 1963 г. Marley пренася политическата ѝ реторика върху премерен, почти хипнотичен ритъм, където гласът не се състезава с мелодията, а я допълва.
Until the philosophy which hold one race superior and another inferior is finally and permanently discredited and abandoned, everywhere is war…
Това напрежение преминава през целия „Rastaman Vibration“: музика, която кара тялото да се движи, но не позволява на съзнанието да остане неподвижно. Тъкмо затова албумът звучи актуално и половин век по-късно. Не защото светът е останал същият, а защото част от въпросите му продължават да чакат отговор.
снимка: Bob Marley & The Wailers
Кои са The Wailers през 2026?
При име като The Wailers въпросът за приемствеността е неизбежен. След смъртта на Marley през 1981 г. музикантите от неговата група продължават да работят под името The Wailers, дълги години водени от басиста Aston „Familyman“ Barrett. Заедно с брат си, барабаниста Carlton „Carly“ Barrett, Familyman изгражда ритмичната основа на класическите записи на Bob Marley & The Wailers – онзи особен баланс между дълбочина, пространство и движение, който трудно може да бъде сведен само до ноти. Familyman умира през 2024 г. на 77-годишна възраст.
От 2016 г. групата се ръководи от сина му Aston Barrett Jr. Неговата връзка с музиката не започва само с наследеното фамилно име. Той израства сред хората, създали този звук, учи бас от баща си, свири на барабани, клавишни и китара, работи с Julian Marley и Lauryn Hill и постепенно преминава през различни роли в The Wailers – от музикант на сцената до бендлидер и музикален директор.
През 2024 г. Barrett Jr. изиграва собствения си баща във филма „Bob Marley: One Love“. Това е необичайно обръщане на семейната памет – синът влиза в ролята на човека, от когото е научил музиката, в история, която до голяма степен е определила и неговия собствен живот.
снимка: The Wailers днес
Приемствеността в настоящия състав не преминава само по кръвна линия. Басистът Owen „Dreadie“ Reid е ученик на Familyman и свири с The Wailers още в края на 80-те години. Барабанистът Carl „Carlalou1Drop“ Benjamin изгражда стила си под силното влияние на Carlton Barrett и през годините работи с U-Roy, Lee „Scratch“ Perry, Big Youth и Mutabaruka. Китаристът и вокалист Wendel „Junior Jazz“ Ferraro носи опит от сцени и записи с Gregory Isaacs, Jimmy Cliff, Mary J. Blige, Inner Circle и Third World. Това е музикална родословна линия, която се предава чрез слушане, съвместна работа и дългогодишно свирене, а не само чрез архивни записи.
В центъра на сцената е Mitchell Brunings – роден в Суринам и израснал в Нидерландия вокалист, чийто музикален език е оформен от реге, соул, ритъм енд блус, Motown и карибски стилове. По-широката публика го открива чрез The Voice of Holland, а през 2015 г. той изпълнява главната роля в спектакъла „Marley“ на Baltimore Center Stage. Той успява да се справи с предизвикателството да намери собствен глас в песни, чиито оригинални интерпретации са част от колективната музикална памет.
Наследството не е достатъчно
The Wailers можеха спокойно да останат концертна машина за класически песни. Вместо това групата продължава да записва нова музика. „One World“ и „Evolution“ получават номинации за „Грами“ за най-добър реге албум съответно през 2021 и 2025 г.
снимка: The Wailers на живо по време на турнето им „One World“ през 2022 г.
Издаденият през 2024 г. „Evolution“ е продуциран от Emilio Estefan Jr. и включва участия на Marcia Griffiths, Mykal Rose, Gramps Morgan и Emily Estefan. Албумът не се опитва да пресъздаде стерилно 1976 г., а отваря roots регето към по-широк карибски и латиноамерикански звуков свят. Това може да не удовлетвори всеки пурист, но поставя далеч по-интересен въпрос: как един наследен звук остава жив, без да се превърне в постоянно възпроизвеждан музеен експонат?
От Кингстън до „печените чушки“
Преди The Wailers на сцената ще излезе една от любимите български групи – „Таралеща“. Създадена през 2019 г. от Митко Таралежков, групата включва още Александър Михайлов (кавал и саксофон), Илко Градев (акордеон), Дани Огнянов (бас), Невен Кидеров (перкусии) и Асен Хайдутов (барабани). След трите си студийни албума музикантите наскоро показаха друга своя страна с проекта „Таралеща на морфин“, в който песни на американската група Morphine получават български текстове и нов сценичен живот.
снимка: група Таралеща
Половин век по-късно позитивната вибрация все още има смисъл. Надеждата не като филтър върху реалността, а като начин да останеш изправен, докато посрещаш трудностите.
Билети за концерта на The Wailers и „Таралеща“ на 15 юли в Sofia Live Club от 19:00 ч. можете да намерите в мрежата на Ticket Station. Актуална информация за събитието следете тук.
текст: София Хусейн за Dinya
снимки: архив артист
