В покоите на Табаков

Домът на артиста винаги е обект на силно любопитство, а да надникнем в този на Юлиян Табаков е отколешна мечта. Казват, че ако силно желаеш нещо – то неминуемо се сбъдва. Гостуваме в обиталището на сценографа, фотограф, режисьор и илюстратор (да, всичко това накуп!), а претекст за нашата визита е новата му изложба, Мигновения. В нея ще видите няколко серии от широкоформатни фотографии – портрети на голямата българска актриса Златина Тодева. Крехката й голота предизвика полемики в интернет пространството, но ние бихме посъветвали предубедените да броят бавно до десет, а после да се отправят към галерия Райко Алексиев. Юли ни разказа над какво работи в момента, препоръча ни книга и настоя, че прането на артиста може да вирее навсякъде.

В какъв момент срещаме артиста и човека Юлиян Табаков?

В доста напрегнат и натоварен, както винаги.

Какво те вдъхновява напоследък? А какво те наскърбява?

Всяко нещо или място може да ме вдъхнови. Не се наскърбявам лесно и дори не мога да се сетя кога и по какъв повод беше последният път…

Последната книга/филм/постановка, които те развълнуваха?

Книга – Аз съм това (I am that) на Шри Нисаргадата Махарадж; Филм – Interstellar. A с постановка скоро не се е случвало май.

Какво те зарежда?

Нищо особено и всичко около мен.

Любимата ти част от денонощието и с какво е по-специална?

Сутрините с бистротата си, следобедите носят своя уют, а вечерите идват със спокойствие.

С какво те привличат старите вещи и на какъв принцип селектираш любопитните предмети в дома си? Разкажи ни някоя история с твоя любима вещ.

Има предмети, които бих искал да ги гледам за по-дълго и си ги вземам вкъщи, защото това предполага най-обширно разполагане с времето. Истории много и все твърде дълги за разказ, затова оставям на въображението на читателите. И за да го подхраня, ще издам само, че много от нещата са придобити по необичаен начин. Не са били просто вещи, закупени от магазин.

Зачетохме коментари под твои стари интервюта. Оказа се, че прането, опънато по средата на помещение в дома ти, смущава немалко народ. Някои се боят да не се развие мухъл, а други се оплитат в тревоги наистина ли си арт, или домът ти е в този вид съвсем самоцелно? Как ще успокоиш духовете на тези люде? (въпросът да се чете с ирония)

Който носи неспокоен дух, трябва сам да му намери колая, не е моя работа да се занимавам. Да си призная, не ме и вълнува много-много.
Но наистина е много забележително колко лесно смутим е народът – много интересен феномен за наблюдение, разбира се, до едно известно време.
Що се отнася до моята къща, тя се променя непрестанно и прането често се озовава на различни места. А и не само то.

Съществува ли нещо Абсолютно за теб? Някаква аксиома, неподлежаща на доказване.

Абсолютно или абсурдно? Абсолютно е съзнанието – всичко се намира в него. С тази аксиома останалото е всячески допустимо и възможно.

Как приемаш критиката към последната ти изложба „Мигновения“? Какво би обяснил на онази част от публиката, която вижда във фотографиите с мама Злата уронване на достойнството й?

Аз, да си призная, не следя много-много полемиките около изложбата. Още повече, че не може да има сериозен разговор за нещо, което още не е видяно. Що се касае до достойнството на Златина, то за мене се крие в нейната смелост и вътрешен баланс – нещо, което фотографиите доказват.
Естествено, понятието достойнство, както и много други етически категории, е условно и всеки има собствена представа, изградена на базата на възпитание и личен опит. Така че никой не би следвало да оспорва възгледите на другиго, тъй като и неговите собствени са също толкова условни макар и споделяни от по-голяма група хора.

Над какво работиш в момента и какво да очакваме от Юлиян Табаков в близко бъдеще?

Няколко филма, сценография за едно представление, две детски книжки, както и няколко изложби.

Диня или пъпеш?

И двете. 🙂

 

Можете да разгледате Мигновения днес, 3 април, от 18:30, до 19 април в галерия Райко Алексиев.

снимки: Иван Жегов
Калина Линкова за Dinya

Be first to comment