Градски номади

» For english scroll down

Ще ни се представиш ли?

Да, разбира се. Казвам се Ейдриан и съм родена в САЩ, но съм пътуващ блогър и писател. Главно пиша в собствения си сайт adrianstraveltales.com, но допълнително работя и за няколко други списания. Намирам красотата в различните държави, които посещавам, и я споделям с всички. Правя го с надеждата, че хората сами ще поискат да я видят или поне ще се докоснат до нея чрез мен.

Как започна това твое приключение?

Имах страхотна работа в Сиатъл в сферата на човешките ресурси, но исках да обиколя света. И така, една сутрин просто реших да започна да преподавам английски – продадох всичко, което имах, и се преместих в югоизточна Азия. След като се занимавах с преподаване известно време, разбрах, че ми харесва, но повече обичам пътуването. Да бъда пътуващ писател ми даде точно тази възможност, а и още много други, които съпътстват цялото изживяване.

Bali Temples
Bali

Беше ли трудно да оставиш уредения си живот?

Всъщност беше трудно, да! За втори път напускам САЩ – първия път бях в гимназията и отново една сутрин се събудих и реших, че искам да бъда ученик на разменни начало. И така се преместих да живея в Австралия за една година. Беше невероятно преживяване и ми даде представа как се живее на друго място поне за малко… Този път беше малко по-леко, защото бях на 27. Но да оставя родителите си беше, може би, най-трудното нещо, което съм правила. Много съм близка с тях, те са невероятни и ми липсват. И все пак, със социалните мрежи и технологии, които съвремието ни предлага, май поддържам по-добра връзка с тях сега, отколкото преди. Беше тежко, но си заслужаваше безспорно!

indonesia kids
Indonesia

Мислиш ли, че това съвременно номадство е нова тенденция като начин на живот?

Мисля, че започва да набира популярност и хората осъзнават, че номадството не е само лукс, който могат да си позволят само богатите. Докато пътувам, се срещам с други като мен, които не са преставали да пътуват от 10 или повече години. Те са ми голямо вдъхновение, защото споделят, че не е нужно да имаш хиляди долари, за да обикаляш. Ако подхождаш разумно, можеш да използваш системата в своя полза. Всъщност, аз харча далеч по-малко, докато пътувам, отколкото в Сиатъл ха-ха. Мисля, че след като светът започва да става все по-малък заради технологиите, все повече хора ще започнт да пътуват или поне се надявам!

Кой е най-хубавият и най-лошият ти момент?

Ще започна с най-лошия и ще оставя най-хубавия за накрая. И така, когато бях във Виетнам, (държава, която обичам), ми предстоеше да се върна в САЩ за сватбата на сестра си и всички пари, които бях спестила като учителка там, бяха в багажа ми в хотелската стая. Отидох да се срещна с приятел за около 2 часа и когато се върнах, забелязах, че багажът ми е разхвърлян и 500 долара липсват. Това беше като нож в сърцето… Беше лошо преживяване, защото загубих парите, но също и заради начина, по който се справиха със ситуацията в къщата за гости – обвиниха ме в лъжа и че съм ги откраднала сама, за да ги платят те. И когато се намеси полицията, започнаха да крещят. Но се опитвам да гледам от позитивната страна – това е една чудесна история – все пак, не всички пари бяха откраднати и последната нощ я прекарах при приятели вместо в хотел. Ще ми бъде по-трудно да избера най-хубавия момент! Още първия път, когато бях в Азия, за да получа сертификат за преподаване на английски в програмата, имахме включена разходка до главния храм в Камбоджа. Той е най-големият религиозен паметник в света и докато се разхождаш, добиваш реална представа за мащаба му. Така се оказах сама пред дълга стена, която разказва история за една от техните войни, и осъзнах, че това е животът ми – да пътувам и да разглеждам красиви и впечатляващи художествени произведения. Необяснимо е! Мислех за решението, което бях взела, и знаех, че това е един от многото предстоящи такива моменти.

Великолепно начало! Имаш ли някакви съвети към бъдещите номади?

Най-добрият съвет е просто да го направят. Винаги ще има извинения и причини, които да ги задържат – пари, работа, любов… Аз чаках около 10 години, за да замина отново – не, че съжалявам, но ми се иска понякога да не бях чакала толкова. И още нещо: да имаш връзка с дома е крайно важно – семейство и приятели, които да те подкрепят. Пътувам сама и това, че мога да звънна по всяко време на майка ми и просто да й кажа, че ми липсва или да поговоря с приятелите, е ценно, защото ме подсеща защо пътувам.

Erice, Italy
Erice, Italy

Как ти се струва България?

Обичам България! Мога честно да заявя, че е една от любимите ми държави досега! Хората са невероятни, храната е наистина вкусна – след година в Азия е приятно да имаш нещо различно от ориз (смее се). Разходих се до Рилския манастир, което беше невероятно преживяване! А изкачването ми до Седемте рилски езера беше неописуемо красиво и си представям колко още много такива места имате. Мисля да се върна за по-дълго време в този район. Бях впечатлена от архитектурата и историята на един град, чието име не мога да произнеса ха-ха…

Може би Копривщица?

Да, точно този! Също така, беше хубаво да се възползвам от безплатните обиколки, които София предлага – покрай тях успях да се запозная по-добре с историята ви.

За финал – диня или пъпеш?

Чуден въпрос! Хмммм, ще избера… диняяяя!

интервю: Евангелия Димова за Dinya


Can you introduce yourself to us?

Yes, of course. My name is Adrian and I’m originally from the USA, but I’m a travel blogger. I work with couple of magazines in addition to my own web site which is – http://www.adrianstraveltales.com . What I do is to go to different countries and cities around the world and explore their beauties. Then share them with people in hopes that they will come and explore themselves and if not at least that they will experience it through me.

So how did you decide to start all of this?

I was working in Seattle and I had a great job in HR but I wanted to travel the world. And I decided randomly one morning to teach English and so I pretty much sold everything that I owned and moved to South-East Asia. After doing that for a while I decided that I love teaching but I love traveling more. The job as a travel blogger gives me this opportunity and many more.

Was it hard to leave your settled life?

It was actually. So this is the second time that I leave USA. The first time was in high school. One morning randomly again I decided to become an exchange student and that’s how I moved to Australia for a year. This was an amazing experience and gave me a better understanding of what it was to live in another place at least for a while. So this time was a little bit easier as I was 27 years. But leaving my parents was probably the hardest thing I’ve done because I’m very close to them. They are amazing and I miss them! However with the social media I almost have better connection with them now than before. It was hard but it’s worth it 100 %!

Do you think that this permanent traveling is a new trend?

I think is starting to get more popular. I think people are realizing that is not as much of a dream or as much of a thing that only extremely wealthy people can do. While I’m traveling I meet people that travel for 10 years and over and they are inspiration to me. Because they show me that you don’t need to spend thousands and thousands of dollars if you are smart about it and know how to use the system in your favor. Actually I spend less money traveling than in Seattle ha-ha-ha. I think as the world gets “smaller” because of the technology, more and more people will start traveling. Or at least I hope so!

Can you tell us about your best and worst moment?

I will start with the worst and end with the best. The worst was by far in Vietnam (country I actually love!). I was on my way home in USA for my sister’s wedding and I had all my money that I had saved as a teacher in my backpack in the hotel room. I went to see a friend of mine for 2 hours and when I came back I found my back messed up and 500 dollars were missing. So that was like a knife to the heart… It was bad experience because I lost the money but the worst was how the guest house handled it. They called me a liar and so on and so on. And when the police came they started yelling at me… But I try to look on more positive way- it’s one great story- I didn’t have all my money stolen and I spent the last night in a friend’s house instead in the hotel.
The best one will be hard to choose! I will go with the first. It was when I first came to Asia, the first week of the program from which I was getting a certificate to teach English we had included a trip to the main temple of Cambodia. It’s the largest religious monument in the world and you walk around and it’s absolutely massive. At one moment I was all alone in front of large wall telling a story of one of their wars- it was then that I realized that this is my life-to travel and see all these amazing pieces of art. It’s indescribable! I was thinking about the decision I took and that this is one of the many experiences ahead of me!

Great beginning! Do you have any tips for the future travelers?

The biggest tip I can give is – just go for it! There are always going to be excuses and reasons why not – family, money, job… I waited almost 10 years to travel again and I don’t regret that I did it, but sometimes I wish it wasn’t that long. So make sure that you have some sort of tie back home – family, friends who support you. I travel alone and being able to call my mother any time and say that I miss her or to talk to my friends it’s really important to me. They remind me why I do what I do.

How do you find Bulgaria?

I love Bulgaria! I can honestly say that it’s one of my favorite countries I’ve been so far! The people are amazing, the food is really tasty- after a year in Asia- it’s good to eat something different from rice ha-ha. I was at the Rila monastery- it was amazing! But my climb to the Seven Rila lakes was indescribably beautiful and I can only imagine how many more places like this you have. So I think I’m going to come back for a longer period of time in this region. I was impressed by the architecture and the history of  one city which name I cannot pronounce ha-ha…

No problem – maybe Koprivshtica?

– Yes, this one! Also it was good to take advantage of the Sofia free tours- thanks to them I got to know your history better.

And finally-  melon or watermelon?

Great question! Hmmmm I will choose…. Watermeloооn!

interview: Evangelia Dimova for Dinya

Be first to comment