Underground stories

  » for English scroll down //

Представи се …
Казвам се Алесио Лукарини от Италия. На 27 години, завършил съм университета в Болоня (департамент изкуство, музика и театър). В момента работя като фотограф на свободна практика и сътруднича на Momokai Studio.


Как започна да се занимаваш с фотография?
Привлечен от аналоговата фотография, още докато учех в университета, си купих аналогова камера и така стартира всичко. Всеки аспект от тази дисциплина, изкуство, технология или както искате го наречате, ме привлече, за да го открия както от теоретична, така и от практическа гледна точка. Интересувах се от документална фотография и бях фен на Robert Capa, Henri Cartier-Bresson, Robert Frank, Joel Meyerowitz. След няколко ролки преминах и към цифрова фотография. В момента работя и с двата типа.

Как решаваш  да снимаш определен човек? Какво търсиш?
Обикновено, когато снимам или работя по конкретна тема, излизам от вкъщи и просто вървя, наблюдавам и изследвам дадени обекти, които могат да се окажат подходящи за целта ми. Опитвам се да уловя дадения обект в естествения му хабитат, оставайки незабелязан.


Защо мислиш, че някои снимки работят по-добре от други? Какво прави за теб един добър кадър?
Кадърът, по мое мнение, трябва да бъде добре композиран и да се опитва да улови точно онзи миг, когато действието се случва и очите ти и ти самият се опитвате да уловите точния момент, който изразява идеята.

Разкажи ни малко повече за фотосерията „Metro“?
Проектът за метрото е базиран на импровизирано пътуване до Берлин, което се случи миналата година, заедно с други двама фотографи.
Първоначално не можах да намеря проект, по който да работя напълно удовлетворен. Докато използвах метрото, за да се предвижвам  из града, бях привлечен от множеството хора от всякакви класи, култури и религии, които живеят заедно и споделят това публично пространство, без да знаят нищо един за друг.
Така започнах да правя снимки на отделни лица или ситуации в метрото. Бях привлечен от лицата и очите им. В чертите им се опитах да изведа идентичността им, която като че ли се заличава в големия град така, както изчезва и в метрото.

Тази зима посети София като част от проекта „Изток: Другото лице на Европа“. Какви са впечатленията ти от града и откъде идва интересът към бившите комунистически страни?
„Изток: Другото лице на Европа /София“ е дългосрочен проект с идеята да снимам улични сцени и живота като цяло, които мога да намеря на определено място, в рамките на определена динамика, опитвайки се да покажа разликите между двете части на Европа, които до 1990 съществуваха като паралелни светове.
Интересът ми към бившите комунистически страни е именно любопитство към историята и откриването на някои държави, които по-рано не са били част от Европа. Този проект цели да покаже другата страна на Европа, която допреди 20 години не съществуваше. Това любопитство ме накара да стартирам проекта и със сигурност ще продължавам да посещавам  и други страни извън Европа, но които са били част от Съветския блок или пък са били косвено засегнати от него.

Върху какво работиш в момента?
В момента работя върху създаването на ръчно отпечатана фотокнига с проекта ми „Unusual Landscape“. Този проект събира различни ландшафтни фотографии – странни и необичайни в сравнение с класическите канони на пейзажната фотография. Точно в момента  работя и върху аналогови фотографски техники за създаване на нови проекти в среден формат. Със сигурност ще продължа и „Изток: Другото лице на Европа“ и ще опитам да посетя  други места в Източна Европа.

И един последен, но много важен въпрос – какво предпочиташ – пъпеш или диня?
Разбира се, дини !!! 🙂

Още от работата на Алесио Лукарини може да видите на неговия сайт или инстаграм.

София Хусейн за Dinya


Introduce yourself…
I’m Alessio Lucarini and I come from Italy. I’m 27 years old and graduated from the DAMS University in Bologna (Department of Art, Music and Entertainment). Now, I’m working as a freelance photographer and collaborator for Momokai Studio.

How did you start with photography?
Attracted to the film and analog photography while studying at university, I approached photography when I bought an analog camera. Every aspect of this discipline, art, technology, or whatever you call it, attracted me to discover it both from the theoretical point of view and from the practical point of view. I was interested in documentary photography and I was attracted by the photographs of Robert Capa, Henri – Cartier Bresson, Robert Frank and Joel Meyerowitz. After shooting several rolls, I switched to digital. I’m currently working with analog and digital photography.

How do you decide to photograph a certain person? What is it you are looking for?
Usually, in order to do some photography or search for some subject, I leave the house and start walking, observing and researching in certain areas some subjects that could prove ideal for my research. I try to capture the subject in its natural surroundings, making an effort to remain unnoticed.

Why do you think some pictures work better than others? What makes a good picture for you?
A photograph, in my opinion, should be well composed and must try to seize that moment precisely when the action is taking place before your eyes and you try to capture the moment that expresses the message.


Tell us a bit more about the “Metro” series?
The Metro Project was based on an improvised journey I made in Berlin last year along with two other photographers.
Initially, I couldn’t find a project that I was fully satisfied to work on. While I used the subway to move in the city, I was attracted by the multitude of people from all classes, cultures and religions, who live together and share a public space, not knowing anything about each other.
So, I started to take photographs of those individuals or situations that are in the metro. I was attracted to their faces and their eyes. In their faces, I tried to bring up the identity that is excluded in the big city, as it is in the metropolitan area.

This winter you visited Sofia, as part of your project “East: The Other Face of Europe”. What was your experience with the city and where does your interest in ex-communist countries come from?
“East: The Other Face of Europe/Sofia” is a long-term project that was born with the intention of photographing street scenes and life that I can find in a particular place, within certain dynamics, trying to show the differences between the two parts of Europe, which until 1990 didn’t live together.
My interest in the former communist countries is precisely the interest in history and the curiosity of discovering some countries that did not previously form Europe. This project is to show the other side of Europe that until twenty years ago did not exist. This curiosity led me to start this project and I will surely carry on visiting other countries which were not part of Europe, but which were under the Soviet bloc or indirectly affected by it, thus influencing lifestyle and society in every aspect, and which now live with another Europe.

What are you working on at the moment?
I’m currently working on the creation of a hand-printed photo book that contains the Unusual Landscape” project. A photographic project that collects different landscape photographs – strange and unusual, compared to the classic canons of landscape photography. Right now, I’m investigating analog photographic techniques to create new projects with medium format. Surely I will continue the project “East: The Other Face of Europe”, trying to visit other places in Eastern Europe.

And one last, but very important question – what do you prefer – melon or watermelon?
Certainly watermelons !!! 🙂

More from Alessio Lucarini’s work could be seen on his website or instagram.

Sofia Hussein for Dinya

Be first to comment