Вълната на Аалто

Спомням си, когато получих като подарък от моя добра финландска приятелка вазата Савой. Тя пропусна да ми обясни колко известен предмет притежавам, само спомена, че е нещо много типично за Финландия, нещо като розовата вода в България или…знам ли, рисуваните гювечета (!). Съвсем не подозирах, че държа в ръцете си прословутата ваза на знаменития финландски архитект Алвар Аалто, но интуитивно, само чрез досега с плавните вълни на формата, сякаш вече чувах северния вятър и усещах как поклаща клоните на дърветата, под които се спотайват могъщи лосове, как вълнува езерата. Усещах онова, което може би е един от крайъгълните камъни в творчеството на Аалто, а именно неразривния съюз между създаденото от човека и природата. Връзката с първоизточника – така необятен и така близък, с абстрактността на безкрая.

Алвар Аалто е финландски архитект, скулптор, дизайнер и художник, който започва своята кариера през 20-те години на миналия век във Финландия и след смъртта си през 1976 оставя огромно интелектуално наследство на своята родина и на света. Патетично казано, но пък съвсем заслужено, защото той безспорно е един от скандинавските пионери в сферата на архитектурата и дизайна. Аалто преминава през така наречения нордически класицизъм, потапя се в емблематичния за времето си модернизъм и накрая се отдава на нещо свое: експеримент между различни архитектурни течения, елементи и технологии, все така успешно обвързващ сградата с контекст и природа, все така търсещ хармония между обект и пейзаж. Бихме могли да напишем книга за онова, което Аалто завещава на поколенията, можем дори да се опитаме да поучим сегашните архитекти що е то архитектура за човека, архитектура, която се подчинява на чиста и разбираема логика и остава все така логична години след създаването си. А може би е по-добре да замълчим и да оставим читателя да потърси изводите сам. И да се върнем към вазата Савой и нейната нехайно причудлива, вълнуваща форма.

Вазата Савой се ражда през 1936 като част от серия съдове, предложение на Аалто в конкурс на известната финландска фабрика за стъклени продукти, Iittala. Основната цел на надпреварата е да се създаде дизайн, подходящ да бъде представен на Световното изложение в Париж на следващата година. Аалто взима участие в конкурса със скици и колажи, някои от които доста лежерни, наричайки работата си „Кожените панталони на ескимоската жена“. По скиците на знаменития автор са създадени 10 обекта, вариращи от плоска чиния до ваза с височина един метър. Представени на изложението в Париж през 1937, те печелят популярност и остават и до ден-днешен нарицателно в скандинавския дизайн. В същата година съдовете са избрани от известния луксозен ресторант „Савой“ в Хелзинки, където биват поставени на всяка маса. Ето защо най-популярният дизайнерски обект на Аалто, вазата, носи името Савой.

Формата на вазата изглежда на пръв поглед капризна, но всъщност отразява логиката в творчеството на Аалто. Като при всяко известно артистично явление, и в тази странна органична фигура от стъкло се влагат всякакви тълкувания. Някои твърдят, че е вдъхновена от формата на проста дъждовна локва, други, че символизира финската природа, езерата и безкрайността. Смята се, че може би е вдъхновена от разлятата природа на течността, която съхранява, или от сечението на разрязано в основата си дърво. Всъщност най-вероятната хипотеза е идеологическата обвързаност на Аалто с модерното абстрактно изобразително изкуство и скулптура, както и с органичните модернисти като Хуан Миро и Ханс Арп. А може би истината е някъде по средата и едновременно никъде, неопределима като формата на вазата Савой. Неоспорим обаче е фактът, че една ваза, която позволява толкова тълкувания и легенди, която буди въпроси и безброй отговори, която вълнува и символизира, като същевременно оставя усещане за полет на духа и мисълта, далеч не е обикновен съд за цветя , а пространство за идеи. Бихме могли уверено да заявим, че Савой не се числи към графата вещи (а мисли!) и тъкмо това я прави награда за всеки притежател.

През годините еволюират както производствената технология на вазата,така и цветовият асортимент и размерът на продуктите, но остават непокътнати уникалната форма на всеки един обект и името на Аалто върху им. Всяка ваза е различна от предходната и следващата, също както всяко нещо в природата, също като нас. Като горд неин притежател заявявам отговорно , че не е минал и ден, без да я погледна и да не се почувствам някак лека и доволна. Като листо, което се рее, като дъждовна капка, като съмишленик, като наследник, като част от велик замисъл, като…себе си.

Райна Бояджиева за Dinya

Be first to comment