Една Fabrica в Тревизо – Пътуване до града на Benetton и Pinarello

 

Новородено с неотрязана пъпна връв, целуващи се свещеник и монахиня и умиращ от СПИН човек, смесен гей брак между азиатка и бяла жена с чернокожо дете, страстни политици… Ако поне някоя от тези картини ви говори нещо, значи почти сигурно сте се чудили и къде живее злият гений, който измисля трогателните реклами на Benetton през последните 20 години. Не е един, а са много. Не е рекламна агенция, а е фабрика. Е, не е и фабрика, а е Fabrica.

Какво е Fabrica?

IMG_7016На снимката: Fabrica Research Center

На етикета на Fabrica пише “Communications Research Centre”. Разбира се, това не може да я опише пълно. Fabrica наистина е център за комуникация – в него работят постоянно около 30-ина души, които ръководят различни студиа. Студиата са се променяли в годините, но общото между тях е, че изследват различни форми на комуникацията – реклама, медии, журналистика, изкуства. Такива са студиата: “Being and Dying”- изучава живота на съвремения човек и задачата му е да го подобри; “Campaign”- art activism, advertising, digital, guerrilla; “Colors Magazine” – списанието на United Colors of Benetton; “Documented Narratives” – наследник на филмовото студио на Fabrica, чиято най-голяма заслуга в миналото е филмът, носител на Оскар “Ничия земя” на Данис Танович; “Sound Interaction”- музикалното студио на Fabrica; “Urban Codes” – interactive студиото на Fabrica за творчески настроени програмисти и други.

Тайната съставка

IMG_7029На снимката: Fabrica Research Center, привечер

Fabrica сменя своята кръв почти непрекъснато и точно там се крие силата й. Всяко студио има по един-двама директори, а останалите работещи са стипендиантите на Fabrica: “fabricanti”-те. Те са млади професионалисти под 25 год., развиващи се в различни области. Всеки от тях прекарва във Fabrica 1 година, след което отстъпва мястото си на следващия. Така постоянно пристигат хора отвсякъде – с различни идеи и различни настроения към заобикалящия ги свят. Това е и тайната съставка на Benetton – във всеки един момент от създаването на Fabrica зад Benetton стоят стотина от най-бурните млади умове под 25-годишна възраст от цял свят –ОливиероТоскани (фотографът на Benetton и създател на Fabrica) е успял да създаде практически неизчерпаем източник на идеи. Работещите в центъра най-често идват от Италия, Бразилия и Англия, но всъщност в research center-a няма значение откъде идваш, а какво носиш със себе си.

Как се влиза във Fabrica?

IMG_7020На снимката: Fabrica Research Center

За да кандидатствате във Fabrica, е необходимо да изпратите портфолио и да посочите защо искате да работите в избраното от вас студио. Одобрените кандидати биват поканени за двуседмичен изпитателен период в Тревизо, а ако след този срок нещата се получат, новодошлите се превръщат във “fabricanti” – носители на едногодишната стипендия за работа във Fabrica.

Стипендията

Концепцията на Fabrica е да даде възможност да се развивате една година в избрана от вас област и да подкрепи работата ви по личен проект (например Fabricanti Handbook – книжка на двама графични дизайнери за годината им във Fabrica). Как се отплащате – с останалите проекти на Fabrica, по които работите, а те най-често са насочени към развитието и разширяването на Fabrica – презентации, документални филми за дейността на центъра, участия в работилници и семинари.

От София до Fabrica

Научих за Fabrica през април 2013 и по-специално за Colors Magazine, което търсеше фотографи и редактори на статии. Месец, след като изпратих своето портфолио, не получих дори отрицателен отговор и реших, че ще го изпращам, докато ми кажат “не”. Три имейла и три месеца по-късно получих отговор от главния редактор на Colors, който ме покани за две седмици през ноември в Тревизо. Според условията, Fabrica щеше да ми осигури жилище и безплатен обяд, а за останалите разходи трябваше да се погрижа сам. Чудесен повод да посетя за първи път Италия. Let’s pack!

IMG_7006На снимката: Първият магазин на Benetton в центъра на Тревизо

Тревизо сам по себе си е нещо като малък общински център в Северна Италия. Градът е много стар, има река, която го заобикаля, и на чийто бряг са разположени стари крепостни стени и римски порти в четирите края. В центъра на града има няколко канала, които наподобяват венецианските – Венеция е само на 30км от Тревизо. В Северна Италия живеят енергични, предприемчиви и работливи хора и Тревизо е чудесен пример за това. Градът е доста богат, а в него са създадени брандовете Pinarello, Benetton и Lotto. Fabrica се намира в селцето-предградие Villorba, а сградата й е проект на архитекта-рокзвезда Тадао Андо, имал задачата да разшири и модернизира италианско имение от 17 век. Резултатът прилича на космически кораб – по-голямата част от разширението на вилата е под земята, има фотографско и видео студио, голяма библиотека, киносалон и много открити пространства. “Фабрикантите” обитават апартаменти на Fabrica в самия център на Тревизо.

 

Untitled-6

На снимката: Тревизо

Сутринта, в която пристигнах във Fabrica, трябваше да се регистрирам при административния директор. При регистрацията ми се установи, че въпреки несекващия поток кандидати от цяла Европа и дори Бразилия, се оказвам едва третият българин във Fabrica. Замислих се защо никой не е опитал да кандидатства, при все, че Fabrica е чудесно място за развитие на млади таланти, каквото няма дори и бегъл аналог в България. Така и не можах да стигна до отговор, но се притеснявам, че е намесена някаква форма на тежко късогледство.

Цялата програма на Fabrica е създадена така, че от първия ден да потънеш в културното многообразие, зад което застава Benetton. През двете седмици във Fabrica живях в 4-стаен апартамент с още трима стажанти от Бразилия, Канада и Германия.

IMG_7026На снимката: В редакцията на Colors Magazine

Преминах своя изпитателен период в най-особеното студио на Fabrica – списанието Colors Magazine. То e тематично и излиза четири пъти в годината, a мотото му е “showing the world to the world”. Всяка тема на списанието е свързана с глобализацията и живота на съвременния човек и проявленията й по света – Апокалипсис, Съвременно изкуство, Фекалии, Щастие, Теленовели, Транспорт, Медии, Море– това са само някои от 88-те броя досега (всички броеве без последните два могат да се изтеглят свободно). В Colors постоянно се работи по предстоящия брой и работата се доближава до “9/5 desk job“ стандарта, за разлика от другите студиа, при които задачите зависят от конкретните проекти. В Colors са и най-многото постоянно работещи във Fabrica, с изключение на хората, занимаващи се с проучвания, които са най-често стипендианти. Списанието печели много награди и признания за art direction, дизайн и фотография, а силният визуален стил е отличителната му черта. Може да се каже, че това е бутиково списание – излиза в сравнително малък тираж и струва скъпо. Въпреки че пишат за целия свят, редакторите на Colors не пътуват, тъй като бюджетът на списанието не е голям. Все пак списанието има свой фотограф, който пътува поне веднъж на брой, за да заснеме репортаж специално за Colors Magazine. Останалите снимки се набират от фотографи, с които списанието работи от разстояние.

IMG_7331На снимката: Студиото за дизайн на Fabrica

За двете седмици на моя изпитателен период имах задачата да подготвя три статии за блога на списанието, да участвам в селекцията на теми за следващия брой и да измисля и опиша личен проект, по който бих работил в продължение на година. Във видео студиото други стипендианти трябваше да заснемат кратки документални филми за обект във Fabrica, като го деконтекстуализират и извадят от нормалното му предназначение, а стажантът от Германия трябваше да измисли коледните подаръци на Fabrica в студиото за продуктов дизайн.

Untitled-9

На снимката: Библиотеката на Fabrica

Във Fabrica границите между хората се стопяват за минути. Всеки, който срещне нов човек, бърза да се запознае с него и така до края на първата седмица си разменил поне по 2-3 изречения с почти всички фабриканти и си изпил по чаша вино с някои от тях вечер след работа.

Всяка сряда в киносалона на Fabrica има прожекции на избрани филми, а през седмица се организират лекции от интересни хора. По време на своя престой имах шанса да присъствам на лекция от Giles Duley. След доста успешна кариера като моден/музикален фотограф, Giles Duley зарязва всичко и се захваща с фото журналистика в зони с тежки конфликти с идеята да разказва историите на хора в беда чрез снимките си. През 2011 в Афганистан настъпва бомба и се отървава на косъм, но губи двата си крака и едната ръка. На излизане от болницата първите му думи са “I’m still a photographer”(Все още съм фотограф). И да, връща се в Афганистан, за да довърши започнатото. По време на лекцията му се бяха събрали почти всички фабриканти.

Untitled-11

На снимката: Giles Duley показва видео кадри, на които е сниман секунди след експлозията през 2011 година, докато войници се опитват да го спасят.

Уикендът е време за забележителностите на Тревизо, сред които самият господин Пинярело и неговият първи магазин, където е започнала пътя си може би най-добрата марка велосипеди в света, пътуващият пазар и, разбира се, Венеция, която е на 25мин и 6 евро пътуване с влак от центъра. Преживяване, което трудно се описва с думи.

Untitled-12

На снимката: Магазинът на Pinarello в Тревизо

За двете седмици в Тревизо успях да напиша две статии, посветени на начините, по които затворниците комуникират с външния свят. Едната статия бе за осъдени на смърт в САЩ, а другата за осъден българин в Бразилия. Не станах fabricant, тъй като не можах да се впиша в екипа и работата на Colors, но цялото преживяване ми донесе ценен опит и познанство с интересни хора. Успях да видя къде се раждат идеите на Benetton и да се вдъхновя от тях. Приключението Fabrica си заслужава дори и за две седмици и няма ни най-малка причина да не се изпита.

IMG_7325На снимката: Вечер по коридорите на Fabrica

Тази статия описва доста бегло всичко, което преживях във Fabrica (за пълното описание ще е нужен сигурно цял пътепис “До Тревизо и назад”). Целта да я напиша бе вярата ми, че в България има много таланти, които заслужават да се развиват на място като Fabrica, но рядко търсят възможности за изява извън рамките на своето всекидневие, а често и не си вярват, че някой би оценил уменията им извън България поради голяма конкуренция или други причини.

Untitled-14

Авторът е готов да помогне на всеки, който иска да получи повече информация или насоки за кандидатстване във Fabrica.

Иван Манчев за Dinya

Be first to comment