Да попаднеш в Кур

Да, вярвайте на очите си. Кур. Ако вече си мислите, че авторът е пийнал малко повече или е поредният алтернативен творец, който говори за полови органи така, сякаш става въпрос за парче торта в неделен следобед, поспрете. Моля да притаите за миг възмущението или досадата си, да се отърсите от всякакви копулативни асоциации и да се потопите в атмосферата на един стар алпийски град. На име Кур (Chur).

Спомням си, че когато се обадих на баща ми и обясних, че отивам на интервю в Кур, последва петминутно мълчание. Явно обмисляше дали съм на лека дрога, или проявявам неуважение към евентуалната си месторабота. А всъщност Кур е далеч от всяка асоциация, която би предизвикало нецензурното му, но инак звучно име. Той е магическо място. Нещо като коктейл от прекрасна природа, приказка на Андерсен, пренесена на швейцарска територия, и привидно безвремие, което съвсем не значи народно безделие.

new-chur-2

Наричат го най-стария град на Алпите, столица на най-туристическия кантон Граубюнден в Швейцария. Кур се намира в близост до Давос и Сейнт Моритц, говорят немски (или поне така се води), ходят на лов за планински кози, свирят с огромни рогове на централния площад, а в съседното село се подвизава носителят на престижната архитектурна награда Pritzker, Петър Цумтор.

Ако нямаш обувки за планински преход, не си в крак с модата и вместо да казваш Guten Tag, ще трябва да свикнеш със звучното Grüezi (Грютци!). Преминавайки по тесните улички на старата градска част, упоен от властващата идилия и вперен в традиционните къщи с пъстри капаци и автентични фасади, където често се мъдри изографисана някоя далечна година, току срещаш непознати, които спонтанно те поздравяват, та отначало се озърташ неразбиращо. Ако се случиш в града в подходящ момент, можеш да участваш във фестивала на ризотото (Кур е се намира близо до Италия) или да наблюдаваш живописно, почти нелепо маскирани хора на популярния есенен парад на шлагера. За капак можеш да се включиш в местната група по бягане, да летиш с делтапланер, да караш ски почти в задния си двор и на последно място, но не и по важност, ежедневно да се наслаждаваш на разкошните планини. А те едва ли могат да се опишат с думи. Една чиста магия от форми, цветове и отблясъци. Безупречни скулуптури исполини, застинали във вечността, безмълвни свидетели на безкрая, величие и уют, са само някои от мислите, лутащи се из главата ти, когато видиш Алпите – така близки и някак толкова нереално красиви. Сякаш природата разиграва всеки ден съвършено представление, а зрителят може само да немее.

new-chur

Е, улиците се опразват към 6 вечерта, сармите не са като тези на баба с лозови листа и каймица, а с някакво странно зелено растение и хляб; шопинг терапията в неделя е невъзможна, защото всичко е затворено. И се налага да си наистина креативен, ако се опитваш да разбереш така наречения швейцарски немски. Но при все това, да попаднеш в Кур далеч не значи това, което значи. Напротив, пътят на алпиийския стопаджия трябва да мине оттам, пък ако реши да се позаседи, трябва да граби с пълни шепи от курската реалност, защото определено си е преживяване. А някои преживявания наистина ни зареждат.

Райна Бояджиева за Dinya

Be first to comment