Срещи на сляпо

Срещи на сляпо е вторият пълнометражен игрален филм на грузинския режисьор Леван Когуашвили. Сандро е учител в Тбилиси, живеещ при родителите си, и заедно с приятеля си Ива си урежда среща с момичета от друг град. След срещата, свършила без изглед за развитие, Сандро и Ива заминават за крайбрежния град Кобулети.  Там Андро среща Манана, майка на негова ученичка, и между двамата пламва романс. Спокойствието им обаче е нарушено от бившия затворник Тенго, съпруг на Манана.  Това съвсем накратко и фактологично е историята в меланхоличната комедия на Когуашвили, която ненапразно спечели голямата награда на тазгодишния София Филм Фест.
Срещи на сляпо е съзерцателен филм, който с язвително, но топло чувство за хумор представя един човек, който на пръв поглед се носи през живота без особен план. Но с течение на филма героят е изправен пред избори и те са направени в пълно осъзнаване на последствията от тях. И макар решенията, които взима Сандро, да озадачават околните, а и зрителя, Леван Когуашвили показва една твърде различна представа за това какво е пълноценен живот, поставя под съмнение идеята, че сграбчването на всяка възможност във всичко е това, което ни носи удоволствие и щастие. Загатва, че паузата е част от действието.
Срещи на сляпо е не само красиво заснет и добре изигран филм за личните избори, но ни показва сложна картина от проблеми и взаимоотношения в грузинското общество. Проблеми, които са актуални и за нашето общество: зависимостта на вече зрели хора от родителите им, трудностите в комуникацията, патриархалността и отношението към някои маргинални елементи на обществото.

За да ни разкаже повече за филма и снимачния процес, се срещнахме с актрисата Мариам Антадзе.

For English scroll down.

Имаш много по-различна биография от това, което е обичайно за актриса. Учила си международно право и съдебна психология, в момента работиш като психолог, който за занимава с жертви на насилие. Как стана част от този проект?

Запознах се с Леван (режисьорът на Срещи на сляпо, бел.ред.) по времето, когато учеше кинематография в нюйоркския университет. Веднъж споделих с него лична история, която бе много болезнена за мен – толкова, че се разплаках. Той си помисли, че не съм напълно сериозна и ми каза, че ще ме вземе за актриса в някой от филмите си. Тогава не му повярвах съвсем, това беше още преди първия му пълнометражен филм Улични дни. Доста време мина от тогава, но той ми се обади за Срещи на сляпо, където аз отново плача доста.

Срещи на сляпо спечели трите основни награди на тазгодишния София Филм Фест – голямата награда, наградата за режисура и награда на международната критика ФИПРЕССИ. След това спечели Златна маслина на фестивала в Лече, голямата награда на фестивала в Загреб, наградата за режисура на фестивала GoEast във Висбаден. Очаквахте ли такъв фестивален успех за филма, когато го приключвахте?

Не, ни най-малко. Леван искаше просто да приключи филма. Той мислеше, че не се е получил много добре. Според него се открояваха две отделни половини от филма с различна динамика и те не се сработваха като едно цяло, както той би искал. Тогава дойде фестивалът в Абу Даби (това беше първият фестивал, на който филмът спечели награда), където публиката много го хареса. Филмът спечели наградата в конкурса Нови хоризонти и ние започнахме да чувстваме, че всъщност се е получил доста добър филм.

Как го прие публиката в Грузия?

Много добре. Всъщност филмът досега е показван само веднъж, в Тбилиси миналата година. Зрителите го харесаха и се смяха много. Разбраха хумора му, който на места е специфичен. Хуморът за Леван е от изключително значение и той се притесняваше дали при превода ще се загуби, или зрителите няма да го разберат, но пък зрителите и в другите държави се смяха за негова утеха! А филмът беше радушно приет и от грузинската критика, която обикновено е много остра и намира доста кусури, но за този филм отзивите им бяха много положителни.

blinddates_02

Как преминаха снимките? В ролите виждаме и непрофесионални актьори като теб и Андро, както и някои от популярните актьори в грузинското кино. Как се сработихте?

За мен беше чудесно преживяване! Като психолог аз работя в затвор, което е доста натоварваща работна среда и тези единадесет дни снимки ми предложиха съвсем различно изживяване. Според мен ключът за това е търпението. Леван беше много търпелив с нас дори когато ни отнемаше много време, за да завършим само една сцена точно както той иска. Андро (Андро Сахварелидзе е в главната роля на Сандро) е сценарист и за него това също беше ново изживяване. Някои сцени ни отнемаха осем или повече дубъла, докато Иа (Иа Сухиташвили в ролята на Манама) и Вахо (Вахо Чачанидзе, спечелил награда за ролята на Тенго) са професионални актьори и изиграваха сцената както трябва още от първия път. Те много ни помагаха и на края на снимките Арчил (Арчил Кикодзе в ролята на Ива, а също и известен грузински писател) каза полушеговито, че в актьорството няма нищо трудно макар Иа да не беше много съгласна с него…

Срещи на сляпо веднага може да се разпознае като грузински филм в традициите на Отар Йоселиани. Според мен това се се дължи отчасти на формата на разказа, който не представлява една цялостна история сама по себе си, а просто отрязък от живота и отчасти на меланхоличния тон на филма. Може ли да наречем това грузинско?

По някакъв начин, да. Сандро е човек, който живее в своя собствена вселена, може дори да се каже, че той не е пълноценен член на обществото, в Грузия има доста такива хора. Но да не забравяме, че той е и много добър човек – всичко, което прави, го прави в името на другите, за да не ги нарани.

Мисля, че това е следствие на възпитанието, което родителите дават на децата си в Грузия.

blinddates_03

Филмът изследва и съвременни теми като самотата и отчуждението, като психолог как виждате това, което е представено във филма?

Една от темите е тази за възрастните, зрели индивиди, живеещи при родителите си. Това е наболял проблем в Грузия и се радвам, че филмът го фиксира ясно пред обществото като такъв. Но не само тук – когато Срещи на сляпо беше показан в Япония, това силно рефлектира върху тамошната публика, защото и за тях това е проблем. Може би се случва така заради икономическата криза и това, че хората не разполагат с безкрайни възможности. В случая на Грузия обаче роля играе и това, че родителите дундуркат децата си твърде дълго и не ги оставят да поемат по пътя си. Не ги възпитават в самостоятелност, това е.

Филмът описва едно трансформиращо се общество. От една страна то има дълбоки патриархални традиции, които обаче са поставени пред промяна. Момичета се срещат с момчета през Интернет, играят футбол и говорят за футбол по-компетентно от мъжете – има много примери във филма на женска еманципация. Това ли се случва всъщност в грузинското общество?

Да, грузинското общество наистина е много патриархално. Традиционно е жените да са домакини и да си стоят предимно вкъщи. Беше по-трудно като жена да си намериш някои видове работа и като цяло възможностите бяха по-ограничени, отколкото за мъжете. Но през последните осем години се наблюдават положителни промени в тази насока, жените стават все по-независими и мисля, че това бе важен факт за Леван и затова го е показал във филма.

blinddates_05

Ще продължиш ли занапред работата си като актриса?

Надявам се, по време на снимките на снимачната площадка минаваха режисьори и ми казваха, че ще имат работа за мен в бъдеще, но досега нищо не е станало. А и баща ми, който също е режисьор, ми обеща да участвам в негов филм, така че ще видим. Наистина се надявам, защото беше хубаво изживяване, а и харесвам пътуванията свързани с промотирането на филма.

Диня или пъпеш?

Диня! 🙂

Срещи на сляпо тръгва от 19ти декември по екраните на Дом на киното, Евро синема, Одеон и G8 в София, както и във Фестивалния и конгресен център Варна.
Филмът ще бъде представен на специална прожекция от актьорите Андро Сахварелидзе и Мариам Антадзе в Дом на киното на 18ти декември, четвъртък от 19:00 часа.

                                                      Иван Пейнирджиев за Dinya


You do have a very different background, from what is usual for an actress; you studied law and forensic psychology. How did you get involved in this project?

I met Levan in New York when he was studying in NYU. Once I was telling him a personal story that was vеry painful for me and I got so emotional that I cried. Thinking that I was acting a bit, he told me he will cast me in a film, but I didn’t take that seriously. This was before his first feature Street Days. So the time passed and eventually he called me for Blind Dates, where again I cry a lot.

Blind Dates won three awards on this year’s SIFF – the grand prize, the director’s award and the critics FIPRESCI award. Then it went on to win the Golden Olive Tree at Lecce Film Festival, it also won the main prize in Zagreb and the director’s award in Wiesbaden and many more. Did you expect such festival success for the film upon finishing the shootings?

No. Levan just wanted to finish the film, he actually didn’t think it has worked out very good. He thought that there are two distinctive parts of the movie and they do not work so well as a whole. Then in Abu Dhabi (this was the first festival where the film won an award) people liked it a lot. It won the Special Jury Award in the New Horizons contest and we began feeling that it actually was a very good film.

What was the reception of the film by the viewers in Georgia?

It was very positive. The film was actually shown only once in Tbilisi last year, the viewers enjoyed a lot and laughed a lot. They understood the humor, which was a concern for Levan that after translation a lot of it will be lost, but the viewers in other countries also laughed and that was a relief. Even the Georgian critics, who are usually very harsh, liked it a lot.

What was the shooting process like? The cast includes both non-professional actors and some of the big names in Georgian cinema, like Kakhi Kavsadze and Ia Suhitashvili. How did you work together?

It was a very nice time for me. Being a psychologist I work in prison, which is a very hard working environment, and for the 11 or so days of shooting this was a very different experience. And the key for that is patience, Levan was very patient with us even if it took us more time to complete a scene. Andro (Andro Sakvarelidze playing the main character Sandro) is a screenwriter and it was a different experience for him too. Some times it took us eight takes to do the scene where Ia ( Ia Suhitashvili playing Manana) and Vakho (Vakho Chachanidze playing Tengo) who are professional actors were doing it from the first take. They helped us a lot and at the end of the shooting Archil (Archil Kikodze playing Sandro’s friend Iva who is also a famous Georgian writer) said jokingly that being an actor is not that hard.

Blind Dates is instantly recognizable as a Georgian film in the traditions of Otar Iosseliani. This comes partly from the form of the narration that is not a fully complete story by itself, but a section of the continuum of life and partly because of the melancholic tone. Can we call this Georgian?

Yes, in a way. Sandro is a man that lives in his own universe, you could almost say that he is not a fit member of society and we have a lot of men like this in Georgia. But he is also a very good person. He does everything with regard to other people, in order not to hurt them. I think this comes from the way people are brought up in Georgia.

The film explores modern themes like loneliness and alienation, as a psychologist how do you see what is shown in the film?

There is this problem of adults living with their parents, We have it in Georgia, but not only here. When the film was screened in Japan, I learned that this is a big issue there as well. May it is because of the economic crises, that leads to less opportunities. But in the case of Georgia it is also that parents are pampering their kids for too long and are not letting them go too easily. They are not bringing them up to be independent.

The film also depicts a changing society – one that has deep patriarch traditions that are being challenged. Girls meet guys over the Internet, they play and talk football – there are a lot of examples of women emancipation. Is that what’s happening in Georgian society? 

Yes, the Georgian society is very patriarch. It is traditional for women to be housewives and stay at home. It was difficult as a woman to find certain jobs, and in general opportunities were less than for men. But in the last eight years things are changing, women are becoming more independent. I think it was important for Levan to show this change.

Do you plan to continue your work as an actress?

I hope, during the shootings there were other directors around and they said they are going to have roles for me in the future, but nothing has happened yet. Also my father, who resides in Berlin and is a director, has told me that I will take part in his next movie, so we will see.  I really hope because it is a good experience and I also like the travelling connected with the promotion of the film.

Watermelon or melon?

Watermelon! 🙂

Ivan Peynirdzhiev for Dinya

Be first to comment