Музиката на Аюуне Суле

 

Как откри музиката и как започна да свириш?

Започнах с музиката още като малък – бях на 11. Роден съм в Кумаси, Гана, Западна Африка. Майка ми имаше заведение за пито (традиционна местна напитка), където често идваха музиканти да свирят. През нощта, когато всички спяха, аз се промъквах в бара и свирех на колого (традиционна двуструнна китара от Северна Гана) с часове. Майка ми ми се караше, че будя хората, но това не ме спираше и продължавах да се уча да свиря.

Следващият инструмент, който събуди интереса ми, беше синяка – това е и инструментът, на който свиря в групата на Кинг Аишоба (King Ayisoba). Един ден той дойде в Кумаси и пожела да се срещнем – по това време бях вече сравнително познат, хората ме канеха да свиря на различни събития. Един приятел доведе Кинг Аишоба вкъщи и той ми предложи да свирим заедно. Тъй като той самият свиреше на колого, ми предложи да свиря на друг инструмент – съгласих се и така станах част от групата – пътувахме много и имахме концерти в Африка, Европа, Азия.

Докато бях в групата обаче, продължавах да свиря и самостоятелно и един ден Кинг Аишоба ми каза “Имаш много песни, защо не ги издадеш?”. Неговият продуцент ги чу, хареса ги и така издадох първия си самостоятелен сингъл. След това дойде и албумът “We have one destiny” и сега съм на турне, за да го представя.


Какво предпочиташ – да свириш самостоятелно или в група?

Харесвам и двете. Но когато свиря сам, хората могат да чуят моето послание. Хората виждат теб. Когато съм в група – те чуват песните на друг.

За какво се пее в твоите песни?

Темите, за които пиша, са обикновено социални и политически. Имам песен, посветена на политическата ситуация в Гана – за това как президентите се сменят и властта не е вечна. Както е и с всичко – сега аз свиря, но някой ден мен няма да ме има и ще дойде някой друг, който ще заеме моето място. Животът е такъв, правиш нещо, но идва ден, в който властта си отива и друг те замества.

Или начинът, по който унищожаваме природата и замърсяваме околната среда. Трябва да спрем това в Африка. Ако не съумеем, децата ни ще страдат в бъдеще. Изсичаме дърветата, реките пресъхват и температурите се повишават – трябва да мислим за бъдещето.

Друга песен от албума носи заглавието “Two wrongs don’t make right” („Две грешни неща не правят едно цяло добро”). Пее се за прошката за за това, че африканските политици трябва да се погрижат за възстановяването на мира на континента. Има войни, глад, суша. Хората страдат и емигрират. По пътя много от тях умират – в пустинята или в морето. Африка е богат континент, има залежи на злато, диаманти…

Но хората не получават нищо от това за разлика от политиците…

Да, политиците взимат целия ресусрс и забравят за хората. Затова е важно децата да ходят на училище – образованието е жизнено важно. В една от песните ми казвам: “Ако искаш да си президент, трябва да учиш. Но ти не искаш – тогава как ще станеш президент?”.

Друга песен от албума “What а man can do, a woman can do more better” („Това, което един мъж може да направи, една жена може да направи по-добре“) е посветена на жените и тяхната сила…

Да, исках да те попитам за тази песен. Жените винаги е трябвало да се борят за своите права и в последно време се усеща един нов подем на това движение – нежният пол става все по-активен. Какво мислиш за всичко това?

 Жените се трудят много, вече заемат ръководни позиции – включително и в политиката. Виждаме го в Либерия (където президентът е жена), в Германия и в други страни. Преди в Африка всяка политическа позиция се предполагаше, че трябва да се заеме от мъж. Постепенно това се променя. Мисля, че е време да се даде шанс на жените. Затова и създадох тази песен.

Тоест ти наистина вярваш, че една жена може да се справи по-добре от един мъж?

Да, наистина го вярвам, защото съм го виждал. В Кумаси, когато съм се прибирал в 11 вечерта, съм виждал жени, които още работят. И когато съм ги питал защо толкова късно още са тук, те отговарят, че са единствените, които работят в семейството и трябва да плащат учебните такси на децата си. И така след тези разговори постепенно се зароди идеята в главата ми за тази песен. После дойде поканата да участвам в събитие, посветено на правата на жените и тогава представих песента за пръв път.

Някои хора може би не биха били съгласни с мен. Аз съм мъж, но наистина вярвам в посланието на тази песен.

Когато създаваш музика, кое идва първо – мелодията или текстът?

Понякога инструментът сам извиква думите за мен. Понякога свиря насън. Сънувам думи, събуждам се и почти в просъница записвам на телефона това, което помня. После пак заспивам и на следващия ден започвам да работя със записаното. После идва мелодията и постепенно всичко намира своето място.

Какво те вдъхновява – хората наоколо, пътуванията? Кои артисти те вдъхновяват?

Харесвам и слушам различни музикални стилове, но най-вече реге. Боб Марли е един от любимите ми артисти. Когато слушам песните му, просто усещам как добре ми влияят. Регето може да има силни послания също като колого музиката, която разказва истории от живота.
Харесвам също Бренда Фасие (Brenda Fassie) – изпълнителка от Южна Африка, но наистина регето е моят стил музика.

По време на концерта в София на няколко пъти сподели, че си щастлив. Какво те прави щастлив в живота?

Начинът, по който, например, харесвам тази страна. Тук хората се уважават – дойдоха навреме за концерта ми – това ми показва уважение. В Гана ако някой ти каже, че ще дойде в 2, ще мине в 6 сигурно. (смее се)

Наблюдавах града, разхождах се през нощта и ми харесва тишината. Няма хора по улиците, спокойно е.

Така човек може по-добре да чуе себе си…

Да, точно така! Когато няма шум, спиш спокойно, сънуваш добре. Харесвам София. Нямам представа за политическата ситуация тук, но хората, които срещнах, ми допаднаха много.

Предстои ти голямо турне в Европа – самостоятелно и с групата на Кинг Аишоба. Работиш ли върху нови песни, докато пътуваш?

Всъщност да. Вече имам около 15 незаписани песни. Някои от тях ще запиша в България с тукашни музиканти.

Надявам се след две години, ако съм жив и здрав, да издам нов албум. Не вярвам в това да издаваш непрекъснато нови песни/албуми. Искам хората да имат достатъчно време да слушат музиката ми, да вникнат в посланията й. Ако издаваш всяка година нещо ново, хората няма да имат това време да те разберат истински.

Разкажи ни малко повече за музикалната сцена в Гана. Има ли много хора, които свирят на колого, който е по-скоро традиционен инструмент? 

Да, в момента има нова вълна от музиканти, които свирят на този инструмент и той става все по-популярен. Младите хора предпочитат хип-хоп, каквато е тенденцията навсякъде по света, но по-възрастните хора харесват колого. Инструментът, който виждате, е специален за мен, защото сам съм го създал.

И един последен въпрос – диня или пъпеш?
Аз лично предпочитам динята повече. 🙂

 

Аюуне Суле може да чуете на 10ти септември заедно с групата на Кинг Аишоба в Първо Студио на БНР по покана на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“, който тази година чества 10 години от създаването си. Повече информация за събитието може да откриете тук.

 

интервю и снимки: София Хусейн за Dinya

Be first to comment